ЖИВОТЪТ КРЪГОВРАТ – стихотворения на Тодор Билчев

ЛЮБОВНИЦИ И В СТАРОСТТА

Страхувам се, че някой ден
с любов ще радваш старостта.
И само мен, и само мен
ще ме обичаш във страстта.

Къде отидоха, къде
изгарящите чувства в теб?
И пак ли пусна туй перде,
което после става креп?

Аз моля те, недей, недей
да бъдеш стара, мила, ти.
Че само младостта живей.
А старост е с броени дни.

Развей пак къдрави коси.
И лудо вино ми налей.
Тревата буйна се коси!
Живота бурен се живей!

НЕВИННИТЕ

на баща ми

В очакване на утро мандаринено,
лимонов залез точи лунения сърп.
А в сивото нощно небе, платинено,
се вее на месеца жълтата кърпа.

Запалва стражата фенери глинени.
Русалки пристъпват боси по тревите.
Сълза отронват очите маслинени.
А тя в нощта полита към звездите.

Изгрява утрото, очаквано в тъма.
Блести навсякъде небесна светлина.
Най-прелестна е днеска нашата земя.
На Бог за красотата нямаме вина!

ПРОХОДИЛКИ

Как трудно малкият човек в живота влиза.
Старица с проходилка от него излиза.
Да влезеш, да излезеш, винаги е трудно.
Да бъдеш жив наистина е много чудно.

Да си отвътре ли, отвън ли да го гледаш
и без на себе си и други да навредиш,
това ли за живота истина е свята,
не знам, но аз отдавна спрял съм да пресмятам.

И нека живият живот да си изтича.
Щом извор има, устието ще завлича
реката на живота винаги в морето.
Със старец всичко свършва. Почва от детето.

БЯЛА ЛИЛИЯ ИЗГРЯЛА

Тя лети над сезони и зими –
няма мраз да скове песента,
че в сърцето си всеки я има
и дочаква така пролетта.

“Птича песен” – Надежда Александрова Цанева

Песен на щурчето винаги си пяла.
И при срещите си, и при зла раздяла.
Изгреви и залез кой ще ни отнеме?
Нямаме за избор и чакане време.

Ти да бъдеш, нека! Как да не старееш,
щом умира всичко, в миг ли го възпееш?
С лилията бяла я да се закичиш,
нов свят ти да видиш колко ти прилича.

А, когато секне вече песента ти
и мигът отлитне, като мисълта ти,
нека пролетта остане във душата
и изгрее лилията над водата.

БЕЗ ДУМИ ЗА БЕЗДУМИЕ

Най-сбъднатото ще го замълча,
защото то е приказна магия!
Говори ли ти някога звезда?
Във тайнството е цялата стихия.

“Бездумие” – Росица Копукова

Какво без думи можем да речем,
начало, щом, и край, е словото?
Мълчанието слово е и хем
не е такова като него то.

Мълчейки, се обичат немите.
Животните го правят същото.
А само ние, най-големите,
без словото не сме могъщите.

С гаванче пред мълчаната вода,
когато се научим да мълвим,
ще заговорим ний като звезда
и тайнството небесно ще спасим.

Тодор Билчев