КАКВО ДОЧУХ С НЕПОСЛУШНИЯ СИ СЛУХ – стихотворение на Кирил Назъров

В ушите нещо ме удари?!
Сновах по доктори, знахари,
правих, струвах…
Уж всеки ме лекува,
но дип-дип пак не чувам.

Признавам си, по малко пийвам,
във кръчмата редовно се отбивам.
Там с набори общуваме, говорим,
навикваме се, спорим,
разнищваме нещата хорски…

Днес темата ни бе за прокурори
и работите прокурорски.

Та ето що дочух
с увредения си слух.

Един уверено твърди,
че и сега като преди
са от един и същи дол –
допускат произвол.

Хортува втори:
„Гарантирам ви,
че някои прокурори
са корумпирани!“

Трети промълви:
„Има прокурори–лумпени
и на някои от тях, уви,
дипломите им са купени!“

Четвърти пък дори
уж тайничко разкри,
че много прокурори
си имат „режисьори“.

До мнозина даже
достигнала вестта,
че по високите етажи
на властта
се водел таен спор
кой прокурор
на кого е по-по-най,
кой на кого е най-най-по…!

Известен ревизор
направо се изложи
като предложи
за всеки прокурор
да има контрольор!

Самичък някой си говореше:
-Дано намерим
нашенската Кьовеши,
дори и нещо повече!
Друг пък му отвърна:
-Ти си прав, макар че
някога си имахме Татарчев……

А Моя милост рече:
-За да не чувам вече
такива клюки и майтапи,
ще слагам във ушите си
май тапи!

Накрая, от какъв ли зор,
попийнали, запяхме в хор:
Обичаме си
родната прокуратура,
ура-ура-урааа…

Кирил Назъров