КАКВО КАТО… – поезия на Людмила Данова

СТАРИТЕ КЪЩИ

Старите селски къщи,
колко ли спомени пазят?…
Колко ли детски пръсти,
крачета, дето лазят…?
Старите селски къщи
стари приказки помнят…
Крака, дето се връщат…
Ръце, стомни де носят…
Старите селски къщи така
стоят притихнали,
в празното село мълчат сега,
с дворове увехнали…
Старите селски къщи понякога
отварят врати и прозорци,
играе си с тях палаво вятъра…
Но остават сами кат колци…
Старите селски къщи
в моите спомени пазя…
Старите селски къщи
там не ще ги аз погазя…

КАКВО КАТО НОЩТА Е БЛУДНИЦА

И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница?
Ето, Земята
кротко намята
с топла завивка…
После застила софрата
и подрежда храната…
И какво като нощта е блудница?
Захвърлила е надеждата
някъде в ъгъла
на безкрая
и отдавна разбрала,
че спасението
е далече от Рая…
И какво като нощта е блудница?
Щом в сърцето си облачно крие
дъх на омая.
И Любов. И свобода.
И Светлина.
И какво като нощта е блудница
като има женска, нежна
Душа…

ЩЕ ТИ ПОДАРЯ…

Ще ти подаря тишина.
Да можеш да ме чуеш.
Ще ти дам светеща следа.
Да можеш да ме видиш.
Ще стана цялата душа,
да ти сгрявам дните.
Ще бъда ключ от врата,
водеща към мечтите…

Людмила Данова