КАМИНИ – Александър Алекс. Дъбнишки

КАМИНИ /КВАДРИГА С БЕЛИ КОНЕ/ – импресии на Александър Алекс. Дъбнишки

ЗАЛЕЗ

Понякога той става камина. Или поне така ми се иска. Подхранвам червената му топлина с всичко от деня, което не искам да запазя. Понякога това са хора, но не се чувствам инквизитор, защото камината е топлина, дъх на дърво, а не на плът.

ПОНЯКОГА пред камината на моя залез ме спохождат хора – невиждани, но близки. Идва прабаба ми Гена, майката на дядо ми Петко. Камината сега се нарича баджа, а стаята – мутвак. Заравя прабаба Гена в жарта две бакърени джезвета – едното със сливовица с медец, а другото с кафе алатурка. Докато заврат, пълни дълго черешово чибуче с тютюн и пуши. Разказваме си – тя за хора и дни преди мен, а аз за хора и дни след нея. Нейните хора са светла опора за мен. Сега стаята се казва село Българене, Ловешко и от тук тези хора са поели към своето величие.

ЗАЛЕЗЪТ

внезапно взема облика на кубистичен свят, разчупен и отново сглобен от ъгловати парчета. Това е, защото го гледам през потрошените прозорци на една класна стая. Сега съм много възрастен и се намирам в едно изоставено училище. Сградата е двуетажна, масивна, стабилна и някак си несъответна на малкото, но китно селце с име Козар Белене. Училището е било общинско и е строено с усилията на местните хора. В него като начална учителка е работила моята леля Сета и аз съм в класната ѝ стая. Вече съм 4-5 годишен, а камината на залеза е станала голяма, зачервена печка, от която леля взема чайник с топло мляко и сипва на децата.

Потръпвам от контраста между този спомен и студеното течение в сградата, което, като вятър, от много десетилетия не е преставало.

ДРУГ ПЪТ…

Камината се пренася в село Мерданя, В. Търновско, във вилата на моя съученик и приятел, художника Борис Александров и неговия зет Венелин. Пием чай от липа, за да угасим лютото от чорбата, а Борис разказва спомени за своя родственик и предтеча маестро Неделчо Каранешев.

А дядо Неделчо, такъв, какъвто си го спомням от ученическите ми години, е дошъл от отвъдното и с пламъци рисува тела и картини. Спомня си за Италия, а ние за него. Постепенно одухотворената му фигура ни напуска, но нейни отблясъци са останали живи в Борис и дъщеря му Надя, също художничка. А и името му, станало име на художествената галерия в Горна Оряховица, остава поселено в паметта на поколенията.

МАШТРАПА

Това е голяма бакърена кана, поставена на много ниска масичка в избата на дядо Ванко в с. Дунавци до Видин. Ако и да не сме вън, залезът пак се вижда, преселил се с цвят на червен самоток в маштрапата.

Дошла е и месечинката, взела лика на топла питка с буца прясно домашно сиренце до нея. Виното е истинско и силно, пия го бавно, а Вальо до мен клати укоризнено глава: „Миналата година Краси цяла маштрапичка си изпи.“ Краси е художник, той ги обича тия работи, а ние благо го споменуваме, седнали на истински трикраки столчета. Зад нас е огромна, тон и половина бъчва. От мисълта, че в нея би могло да се плува, властно ме отвлича голяма стара снимка на офицер със сабя. Това е дядо Ванко, прадядото на Вальо.

*

При обсадата на Одринската крепост участва в пленяването на Шукри паша и бива произведен в чин капитан. Пак във военно време шрапнел отнася част от черепа му. Оперират го на самото бойно поле, легнал на земята. Оживява. По време на Септемврийските събития 1923 г. е комендант на голяма област край Видин с много широки пълномощия и като такъв освобождава арестувани в един шлеп местни хора, които вероятно е трябвало да бъдат избити.

Маштрапата вече е празна, виното изпито, залезът е станал нощ, много от спасените хора може би отдавна са отвъд, но дядо Ванко продължава да е тук, помнен и споменуван. Може би паметта на изтлелите сърца е по силна от тази на живите.

В КАМИНАТА

догарят последните червени облаци и тя тихо се стапя в залеза ми. Стапя се, но не изчезва, защото разговорите все недовършени остават. А и тъй много са людете, с които се чакаме.

Залези, залези,
и вам подвластни
годините остават.

Александър Алекс. Дъбнишки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *