КАРТИНИ – поезия на Джанино Даскалов

СКУЧНИЯТ ДЕН

Скучният ден, унил си отива!
С болка в сърцето изпращам,
светлината от моя прозорец
в сенките на оголелите клони.
Монотонно отмерва капчука,
към сбогом, войниците зимни
в окопа от лед, на моята душа!
Притварям очи в спомен за песен.
Циганска песен – романс затъжен
за обречена обич в късното лято!
После в нощта художник рисува
с небесната четка, искри-светлина
и пътека невидима към сърцата
на всички, повярвали в любовта!

В НОЩТА

В нощта
Над забравени книги
в носталгия прашна,
цъка будилник
в моята стая.
На календара,
строени в редици
чакат своя ред дните!
Самотно умряла
муха на стената
безумно възкръсва
и бръмчи в тишината!
Моите мисли
разбудени в мрака,
уморено се влачат
в кръг омагьосан.
Преди отново
да потъна в съня
под леглото ми старо
долавям скимтене
от малките мои
чудовища!

Джанино Даскалов