КМЕТСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ – стихотворение на Тодор Билчев

За първи път със кмет говорих.
И то от Виетнам, далеко.
От моя телефон го сторих.
Да плащам няма да е леко.

Но туй веднъж в живота става.
Със кмет не се говори лесно.
А щом във чужда е държава,
това е даже неуместно.

И що ли да си кажеш с кмета,
кога е толкова далече?
Душата вечно е заета.
Житейската вода изтече.

Далеко си от Парламента.
А за човека той не знае.
Отсреща ти, в апартамента,
тешиш комшии, що ридаят.

Затуй да бъдем днеска, нека.
За утре други да му мислят.
Светулка в мрака е човекът.
И жив на клон зелен, разлистен.

Да бъдеш кмет е трудно, зная.
Макар човека да повтаря,
във шаха пешка той играе.
А всички мислят го за Царя.

Това на кмета щях да кажа.
Но линията се прекъсна.
Властта разля се по паважа.
А кметът пак в човек възкръсна…

25.11.2024 г.

16.47 – 16.49 ч. – това е времетраенето на разговора. Стихотворението беше написано непосредствено след него.

Русе

Тодор Билчев