КОГАТО СИ ОТИВА ЛЯТОТО – стихотворения на Тодор Билчев
СВЕТНАЛО МОРЕ
Пътувам с влака за морето.
Но на море аз не отивам.
А тръгнал съм за там, където
реката във море се влива.
Изгрява слънцето, земята
червена става за минута.
Просветват къщички в полята.
Денят във мрак нощта избутва.
И лумва светлината земна.
Какво ли повече ти трябва?
Искрица само е потребна.
Душата огънят я грабва.
Пътува към морето влакът.
Но то не ми е нужно вече.
Че няма го в душата мракът.
Морето в мен изгря, човече!
2.10.2024 г. 6.15 ч., Образцов чифлик – влак Русе – Варна – Синдел – Ямбол – 5.55 – 12.23 ч.
ИЗХВЪРЛЕН СТАР ВАГОН
Вагон забравен във последна глуха,
с изкъртени врати и без прозорци,
защо стои, кого ли чака тука,
като изхвърлен някой безпризорен?
Летят край него влакове щастливи,
с нещастни хора пълни и със мъки,
с души набръчкани, но и красиви,
със срещи паметни, но и с разлъки.
Светът безумно жив е и пулсира.
Текат води и въздух неуморно.
Какво, че в този жив живот умира
вагон, захвърлен тъй безотговорно?
Нали е линията цяла, здрава?
И грешните души разкарва в Ада?
Не може, щом посоката е права,
за стар вагон държава да пропада.
3.10.2024 г. 12.03 ч., Плачковци – влак Ямбол – Ст. Загора – Г. Оряховица – Русе – 8.45 – 16.53 ч.
ЯМБОЛСКИЯТ БЕЗИСТЕН
Има… един солиден Безистен с четири железни
врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя
друга страна няма. Всички ценни неща се намират
в него в изобилие и на безценица…
Евлия Челеби – 1667 г.
Разхождам се из залите на Безистена.
История в стените му е тук вградена.
Но тя от миналото в бъдеще ни води.
И горди прави ни сред всичките народи.
От древно Кабиле до Чудомира днешен
свободно пребивава тук човекът грешен.
И както удивен разглежда експонати,
дочува Чудомирови слова познати.
Старинните икони на Папазов греят.
На Рубик кубчето пред Чуховски немее.
И сякаш жива, Стелияна ни говори
как знаме българско извезала не скоро.
На времето във кладенеца потопени,
ний миналото даваме да ни превземе.
Със бъдеще и настояще кратка среща,
във Безистена всички правят си, гореща.
Затуй след нас сега уверено тръгнете,
да може Челеби дори да прочетете.
Че Безистен такъв да съществува няма
от всичките страни в Европата голяма.
7.10.2024 г. 3.33 ч., Русе
КОГАТО СИ ОТИВА ЛЯТОТО
На Ц.
Не искам лятото да си отива.
Не мога ей така да го оставя.
Но виж, зад склона слънцето се скрива.
На зимата кожухът се подава.
И стъпваш бавно в снежните пътеки.
Макар студено, слънцето е в тебе.
Не се предава, жив ли е човекът.
Че само тъй е някому потребен.
Отпива есента и първа глътка,
във лято зряло, прекипяло вино.
Опита, после в зимна пряспа хлътва.
И тъй, опиянен, животът мина.
Но нов от пряспата глава подава.
И слънцето изгрява от морето.
Животът до последно се сражава.
Със старец свършва, почва от детето.
11.10.2024 г. 11.11 ч., Русе
ЛЯТО КАТО ПТИЧКА
Каквото имаш ми го даде, лято.
От тебе огънят във мене свети.
Не мога да го върна аз обратно.
През зимата ще те повикам в цвете.
А ти, леда пробилото кокиче,
ще звъннеш в нова, сребърна камбанка.
На пролетта венеца ще закичиш.
Ще изгориш във житената сламка.
И няма страх от зимата да има.
Ти даваш, лято, топлина на всички.
Затуй те тачим и си ни любимо.
Отишло лято прелетна е птичка.
11.10.2024 г. 19.19 ч., Обретеник
Тодор Билчев
