КРЪГОВРАТ – поезия на Елена Богданова-Влайкова
КРЪГОВРАТ
Слънцето се търкулна
по ръба на Земята.
Превърна се в точка.
Нещо завърши,
друго започна.
РОДНА ЗЕМЯ
Нямото слънце, свидетел на времето,
то ни наказва, бодейки очите ни…
Прави да пукат на камъка вените,
късат сцепления с тежест годините.
Родна земя, все от мъки изпръхнала!
Дали са повече снегът и водата
от потта и кръвта ни в тебе пролети?
Ти си калявала в пек и студ хората.
С войни, земетръси, Потоп, урагани
милиарди предци си затривала,
ала ние оставаме пъргави, жилави!
Все градим и рушим, и крадем, и даряваме,
и убиваме и спасяваме.
Падаме, мрем и се раждаме,
през иглени уши даже минаваме
и оцеляваме.
Както в утрото лятно ти раждаш росата,
за да бъде изпита от Слънцето жадно,
тъй и ние не гаснем, любовта ни е свята
и страстта към живота е жива
и жилава.
ГРЕШНИЦА
Аз вървях през греховете си,
като по мокър морски пясък.
Очаквах случайната вълна.
Надявах се тя да заличи
завинаги мойта вина.
Наказа ме
с внезапен плясък!
БЕЗВЪЗВРАТНО
Тънкият конец се скъса.
Бившият гердан
разсипа се безславно
по изкаляния под.
Блестяха тук и там
мънички и чистички
зрънца от стъкълца.
Вдигнах крайното.
Отблизо то беше
черно като петък!
До него
сивееше съботното,
уморено.
Неделното
се хилеше от ъгъла
и хоп!
Подухна лек ветрец
и го подгони в миша дупка.
Къде изчезна празника ?
Останаха ми само делници.
Уморих се вече да ги нижа.
Ела, петленце черно,
изкълви ги –
всичките!
Елена Богданова-Влайкова
Подбор: Людмила Данова
