Трите нови стихотворения на Росица Копукова – „Растеж“, „За любовта“ и „На крачка от миналото“ – разгръщат кръговрата на човешките чувства в един поетичен цикъл. От тихата мъдрост на природата, през земната и космичната любов, до светлите спомени за семейната близост, поетесата създава лирични картини, характерни за съвременната българска поезия. В тези текстове се срещат земното и небесното, личното и вселенското, настоящето и миналото.

КРЪГОВРАТ НА ЛЮБОВТА – стихотворения на Росица Копукова

РАСТЕЖ

Расте тревата тихо и мълчи,
така красиво дворът украсява,
проблясват цветни билкови очи,
и мъдростта в природата изгрява.

Преди коситба просто свети тя,
то, мимолетното, е най-омайно,
погалвам й косата със ръка
с усещане за нежност и потайност.

Ще си отиде, както всеки път,
но с млада чистота ще се завръща.
Така е кръговратен и светът,
но дава шанс за труд, любов и къща.

Поезията ще го окрили,
подобно ласка, слязла от небето.
И чак в тревата ще се притаи
за да ни преосмисли битието.

7 май 2026 г., София

ЗА ЛЮБОВТА

Да дорастеш до земната любов,
словата да изваеш от сърцето
в най – хубавия и любовен зов,
това си е талант за битието.

Но да вплетеш космичната любов
във твоята душа и твойте мисли,
това си е Божествен апостроф,
с който Вселената от злоба чистиш.

Космополитен не е всеки тук,
а в повечето са ограничените
и затова не може всеки звук
да ти създава образ от Вселената.

Възхитата и тя си има дял:
за някои достига до сърцето,
за други има звезден идеал
и просто се издига до небето.

8 май 2026 г., София

НА КРАЧКА ОТ МИНАЛОТО

Поразрових старите писма,
няма лоша дума да намеря,
само обич, само топлота
в семейството ни. Сякаш беше вчера.

Поразрових снимките в албуми,
няма нещастлива снимка там.
Грее просто радостта без думи,
грее свят в семейството голям.

Поразрових мамини тефтери,
с почерка й толкова красив.
И затворих ги. Не е химера
да си бил наистина щастлив.

10 май 2026г., София

Росица Копукова