КРЪГОВРАТИ – кратки поетични форми на Мария Димитрова
*
Но не…
Просветва утро
в перо на хищна птица.
Нощта линее
…по нея.
*
А вчера смя се…
Октомври плаче.
Сълзи от ситен бисер
блестят в поляни
…с димитровчета.
*
…Стена, картина
В картината –
стена и огледало,
а в огледалото –
безкрайност. Сляпа…
*
От гордост…
гори тревата
на хълма горе борът
с главата в облак
…не вижда нищо.
*
…През капандура
Видях през балдахина
сияние от бледата луна.
Ли Бо, „Тъга при нефритените стъпала“
Сънят ми бяга.
Луна бродяга слиза
по лъч дантелен.
В сребристо гледам…
*
…След сряда и преди петък
Четвъртък сутрин.
Правя си сандвич с шунка
и две филии.
Не ям домати…
Отваря мида
небето тъмно – с бисер.
Калта – далече.
Четвъртък вечер…
*
…В облак ароматен дим
Розите на Крим
тъгуват за пчелите.
Бяха златни дни!
Отлитат…
*
…На Мина
/не по Яворов/
Мина за Минск замина.
Мина през мина.
Замина!
Амин…
*
…На дансинг крайбрежен
Нощта разтопи
заскрежената нежност
в бокал от звезди.
Любов центробежна
Луната върти…
*
…Не Найдена
Разсипва злато
брезата в двора. Есен.
Пълзи мъглата…
Нишан не прати
добрият момък месец.
Люби зората…
Хлопна вратата
вятърът,
скитник прашен.
Отвя листата…
*
…Градът – в руини
Небе бездомно.
Под хоризонта, ниско,
прелитат птици
само летни…
*
…Ленив следобед
Сънувам пътьом.
Лети назад пейзажът.
Потраква влакът.
Напредва бавно…
*
…Дали е цяла
Една бабичка
удари колата му.
Слезе да види…
*
Втори юни
Скри се слънцето.
Звезди огряват билото.
Една – куршумена.
*
…Лунен отлив
В ювелирната
сянка на здрача нощта
приижда тихо.
Шлифова звезди…
*
…До сянката си плувам
Не съм сама
свирепа кръвожадност
в прозрачна яснота
не крия нрав
и зъби жило
с инстинкт стремглав
в стихията
господарувам
без страх
без гняв…
*
…След хищния нощен пир
Морето присяда
на златната плитчина
с кост от акула.
И става бурно.
Повръща вълни…
Не оправдавам насилието на дните…
*
…Неравноделно
Ние сме това,
което мислим нощем
и правим денем.
Време сме…
*
Квантово кръгово стихотворение по
Шрьодингер
…Прашинки, вятър…
Глух лай на куче
в далечината облак
незван е гостът
буря…
/Затворена кутия. Котката е мъртво-жива/
Глух лай на куче.
В далечината – облак.
Незван е гостът.
Буря…
/Отворена кутия – мъртва/
Глух лай на куче
в далечината. Облак…
Незван е гостът
Буря.
/Отворена кутия – жива/
*
…На краката ми в прахта
Боса
стиснала гласа си
в зъби
чатя със света
а ръцете
пълни
с хъс са
слабо
ме вълнува бедността…
…Жаден за обич
До шадравана
просяк с лице изпито
гълъби храни…
*
I. Броня без рицар
Гълъб се къпе
след дъжд в мътна локва.
Кола прелетя.
Локва – на рокля,
гълъб пернат – без локва,
аз пак – без рокля.
Съдба голташка!
II. Развръзка
Пак дъжд, пак – локва.
Пие куче бездомно.
Аз пак съм с рокля.
Уж семпла и скромна –
с връзки, къса, без пръски,
но пак някак…дръзка…
Съдба бронеломна!
*
…Лек от светлина
Тежи му здрачът.
Страх притиска му дъха.
С луната крачи…
*
Разобличение
/огледална танка с две заглавия/
Черният паяк
бавно по свода пълзи
в осем посоки.
Черното Слънце – Луна
губи за миг светлина.
Затъмнение
*
…Не, сянка
/огледално хайку с две заглавия/
Пресътворена
в горското езеро лунно,
плува елата.
Греда или сламка?..
*
…Поема „Вечност“
В лек стих – като лист,
пленена от хайку съм
кехлибарено
крило на пчела…
*
Няма го Ной с крилата!
/огледална танка с две заглавия/
Милиарди сме.
Гордост – на ос под наклон,
върти Земята.
Мравки пълзят. Хлъзгав склон.
Щом Бог пусне водата…
Чакаме си дъгата!
*
…В сватба на брадви
Дърво сроди се
с метал лъскав и хладен.
Клин клину е сват…
*
Хайку триптих:
Диша небето
Бели снежинки
кацат по клона вишнев –
зимен цъфтеж.
Диша небето
Бели листенца
литват от клона вишнев –
пролетен сняг.
Диша небето
В облак бял пара –
късчета лятна зима.
Лъх сладоледен.
Хайку
*
синчец в тревите
вятър, черни табуни
уроки гоня
*
сънува търтей
в сянката на кошера
сладки сънища
*
Млечен път
/танка/
Сребърна диря
охлюв точи в тревите –
изгрява луна.
Пада нощта, заспива,
в кока ú – шиш спирален.
*
Огледално докосване
На дъх се престорва
водата
и възнак обръща небето.
Заключена в себе си
сянка съм
плувам.
Котва съм
в свят огледален
не-съществувам.
*
Копринен хлад
/хайку триптих/
Пеперудени
мисли летят в мрака.
Пърха сърцето.
Заблудените
бели снежинки – знаци,
подема вятър.
Ненамерена,
непотърсена даже –
още те чакам.
*
…Локо-мотив
Възвира чаят.
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
*
…Без Ева с Адам
Над райския вир
ябълка налива сок
за червеев пир.
Змията сервитьорка
почива си в Майорка…
*
Безсребърница
В злато пердето
обагрил е залезът –
след миг угасна.
Бели дантели летят –
свят на първична прелест.
*
…А тя си свети в небето
На хълма – Луна.
Сизиф казал за нея –
търкулнат камък…
Мария Димитрова
творбите са публикувани в сайта “Откровения” и са предоставени от автора за публикуване в сп. “Картини с думи и багри”
