КРАТКИ ЕСЕТА, ТРЕТА ЧАСТ – есета-анализи на проф. Иван Бързаков
РАФАЕЛО САНЦИО
6 април 1483 – 6 април 1520
На 6 април (1483 – 1520) се ражда и умира Рафаело.
Един от най-големите гении на Ренесансовата живопис.
За краткият, изпълнен с много страст и великолепни творби, жизнен път, надминаващ по популярност в даден момент Микеланджело Буанароти и Леонардо да Винчи, Рафаело Санцио оставя огромно живописно наследство.
Погребан е в римския Пантеон. След смъртта му неговият съвременник Бембо пише следния епитаф, който е изписан над гробницата му: „Тук лежи Рафаел, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него“.
Великолепно описание за този, от когото Природата се опасяваше, че ще я надмине в гения си!
Роден и умрял в един и същ ден на месеца, 6 април, съвсем загадъчно и символично.
След нас остават, изглежда, само творби, които са се докоснали до вечното, до Божественото…
Линията на Рафаело Санцио е толкова чиста и контрастна цветово, че подведе Енгр, водещия художник майстор в началото на 19 век да помисли, че Рафаело рисува и след това полага боите, докато Ренесансовият гений всъщ-ност живописва чрез боите, така замисля всичко изначално.
В първата половина на 19 век, във Франция се очертаха две противостоящи направления и школи в живописта – тази на Енгр и другата на Дьолакроа, направлението на динамика и експресия (както в композиция и движения, така и в особено драматичните цветове).
Ето го едно от основните влияния върху по-късната живопис на пост-импресионизма, пламтящата живопис на Винсент Ван Гог.
Що се касае до Рафаело, в избраната картина, намираме всички компоненти и конфигурации на зрелия Ренесанс.
Но геният на художника отива отвъд спираловидното движение и динамичен баланс. Рафаело създава едновременно комплексна и максимално изчистена фигурална и цветова композиция.
Не можем да се наситим на богатството от тонове и меки контрасти. Колкото и пъти да се връщаме към картината – отново и отново откриваме нови елементи и нюанси. Можем само да я съзерцаваме и да се опиваме… да откриваме нови, незабелязани неща и пак да съзерцаваме, това което в метода AOLIA (Accelerated OptimaLearning in Art) наричаме „танца на перцепцията, танц на възприятието”
ПАОЛО ВЕРОНЕЗЕ
1528 – 19 април 1588
Забележителна картина!
Обърнете внимание, моля, на няколко компонента:
1. При цялата си усложненост, във фигуралната композиция няма нищо претрупано.
И което е още по-великолепно: отделните фигури са в позиционно движение една към друга – така се създава усещането за цялостен и едва ли не “непрекъснат” динамизъм. Нещо, което по- късния Барок, та дори и Рембранд не успява да постигне.
2. Вижте тези чудни цветове – Паоло Веронезе е прочут с тях. Можем да ги съзрем както в някои от Венецианските храмове, така и особено в Националната Галерия в Лондон.
И нещо свръх забележително, на което съм се възхищавал при всичките си изследвания: като че ли самите цветове се “врязват” почти графично в съзнанието като ФОРМА. Никой друг не успява да постигне тази илюзия, никой от Венецианската школа – нито колосът Тициан, нито Джорджоне, нито дори Тинторето, при когото графичния ефект се постига по коренно различен начин. А чистотата на линията при Веронезе, напомня малко Рафаело – само че при него отсъства графичния, врязващ се ефект.
Тази чистота на линията, както и жестовете на отделните фигури ще повлияят по-късно на Маниеристите от групата на Бронзино, не на тези от групата на Пармиджианино – разликата в двете групи е показателна.
Какъв изключителен майстор е Веронезе – във всяко отношение!
© проф. Иван Бързаков, „Методология на изящните изкуства”
