Поетичният цикъл „Кратки стихове за Авитохол“ на Димитър Анакиев съчетава митологични образи, философски наблюдения и социални прозрения в десет концентрирани танки. Текстът създава усещане за дълбока историческа и духовна перспектива, поднесена с лаконична сила. Още един пример за мисията на поезията като мост, който свързва естетическия, духовния и социалния идеал и способността й на променя света.

КРАТКИ СТИХОВЕ ЗА АВИТОХОЛ – 21 танки на Димитър Анакиев

1.
Помощникът
на злите сили
е лъжец –
неговият род не е нито от
слънцето, нито от луната

2.
Небесният народ
приличи на гора –
виждаме го
на всяка планина, където
растат диви растения

3.
Имало някога
един поет с очи
на орел –
никой никога не е чувал
за сълзите му

4.
Кратък стих
за Авитохол – казват,
че е бил син
на елен, други, че е бил син
на вълк или на слънце

5.
Нека империята
на злото се разпадне
отново
за да няма нужда
от федерация

6.
Възможно е умът
да е всичко, което имаме –
възможно е
също така умът да не е
голямо притежание

7.
Снимка
на поет, възхваляващ
разума –
тънки мустаци
и цигара в ръка

8.
Както винаги,
българите са сложен
случай –
царят вече го няма,
демокрацията е чужда дума

9.
Празни думи
на празен човек – празна
кучешка купа,
пълни се
с февруарски сняг

10.
Майката, която
е родила три малки
кучета,
е на милостта на слънцето,
снега и планината

11.
Нека ценим
Левски, от когото се е
учил Ленин,
още повече Авитохол, синът
на вълка, синът на слънцето

12.
Имало момче,
което било кърмено
от вълчица —
тя станала негова жена
и му родила много деца

13.
Зимна муха се
събуди край огъня —
беше
толкова сънлива,
че котката я изяде

14.
В милостта
на небесния повелител
аз се сприятелих
със сянката си – в нея
винаги Авитохол

15.
В буря
се скрих под чужд
чадър—
мисля си, не е ли по-добре
да се намокря?

16.
На кръстопътя
между четири села,
стар мравуняк—
заплашен
от петата колона

17.
Гърците наричали
българските конници
„демони на гнева“ —
македонците наричат ​​
българите „фашисти“

18.
Тялото не познава
миналото и бъдещето —
да бъдеш
в тялото си означава
да бъдеш във вечното „сега“

19.
Хунска самота
на българите — всички
роднини далеч—
християнството е просто
военна тактика.

20.
Чашата, от която
Крум пиеше вино,
пълна е
с дъждовна вода —
тя отразява бъдещето.

21.
От кучета и котки
уча за смъртта — и сега
зимният дъжд
ме учи за пътя
между небето и земята.

Димитър Анакиев