КЮРДСКИТЕ ГОВОРИ С БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКА – статия на Боян Балкански
През 1976 и 1978 г. бях изпратен (с колектив) от Институт “Водпроект” в Иракски Кюрдистан, за да извърша почвено-мелиоративни проучвания на няколко напоителни полета в районите на градовете Духок, Сюлеймания и Киркук. Изследванията са част от необходимите данни преди проектирането на напоителни системи с язовири.
С предстоящото ми пребиваване в кюрдските степи съдбата ми беше предопределила да стъпя на част от прастарите български просеки, оставили значителни езикови и отделни битови следи в този район на Евразия.
В Иракски Кюрдистан преживях множество несгоди – бедно битово оборудване, големи горещини (до 50°С на сянка), хапещи насекоми. Там обаче получих и едно незаменимо духовно удовлетворение от попадането ми на стотици коренни български думи в речта на местното население, което безрезервно ни смята за братовчеди.
*
Въпреки че не съм историк, филолог или езиковед, сферата на тези специалности е била винаги интересна за мен. Нали и чрез лексиката на отделните народи се очертава до каква степен те са били в близък контакт през изминалите векове и хилядолетия като съседи или родственици. Дали е имало до този момент друг българин като мен, живял в Кюрдистан, така силно да е бил отдаден на изучаването на местния говорен език, не зная. Много пъти съм се замислял какво бих направил още, ако имах например и втора специалност „езиковед”?
Като не специалист в тази област в никакъв случай не мога да претендирам за точност и прецизност на изказа (под влияние и на други по-малки етнографски групи) и произхода на думите, но решавам (до колкото мога) да направя паралел между българския и кюрдския език (на бахдинански или курманджи и на суурански говор) от двете етнографски групи, сред които живях и общувах 15 месеца в рамките на две календарни години. А в основата си той се отнася предимно до една и същата коренна принадлежност на множество кюрдски и български думи (над 550) с един и същи произход. Независимо от тяхното звучене (произношение) те са еднакви, много близки или по-отдалечени.
Съществителни имена
На животни
Котка – хътък (бах.); кърлеж – кърния (бах.); куче – куучък (бах.), кууча (суур.) (За сравнение, в Таджикистан на кучето казват куучук, а в Кавказ – куч); магаре – кар (бах., суур.); мишка – мишка (бах.), мишък (суур.); папуняк – папук (бах.); птичка – туучка (бах.).
На растения и техни части
Вишня – мевиш (бах.); дърво – дар, дара (бах., суур.); жито – житет (бах.); клас осилест – калас (суур.).
На човешки принадлежности и пособия
Дудук – дудук (бах.); пила – пила (бах.); полица – полица (суур.); свирка – фирък (бах.); стрелка – стрелка (суур.); торба – торба (бах., суур.); хумба (дълбок земен ров за съхранение на зърнени храни) – хумба (суур.); чук – чакуч (суур.); шапка – шаука (бах.), шапка (суур.).
На части от човешкото тяло
Гърло – гаурия (бах.), гъру (суур.); кости – хасти (бах.); мигли – мижилянг (бах.); нокът – нинок (бах., суур.); пета – паатия (суур.).
На родствени термини
Бебе – бебе (суур.); брат – брау (бах.), бра (суур.); булка – буука (бах.), буук (суур.); дойка – дайка (бах.), дайка, дайк, дая (суур.); жена – жън (бах., суур.); майка – маак (бах.); сестра – сестра (бах.).
Прилагателни имена
За цветове – еднакви и при двете етнографски групи: кафяв – кахуай и син – шин.
На състояния
Вони, мирише – боони (суур.); женен – бжъна (бах.); мъртъв – мърт (бах.), мърт (суур.); умен – юмма (бах.).
Числителни имена
Еднакви при двете етнографски групи: две – ду; пет – пенч; петдесет – пенджа; сто – сат; четири – чоар; шест – шеш; шейсет – шест. Повечето от тях се срещат и в староиндийския – санскритски език.
Наречия
Денем – дения (бах.), употребява се и в с. Малък Преславец, Силистренско; ниско – низма (суур.); още – еща (бах.), еще (суур.); сега – сага (бах.); тънко – тънъка (суур.).
Местоимения
Аз – аз (бах.); кой? – кия? (бах.), кея? (суур.); мое – ме (бах.); ти – ту (бах., суур.); чия? – чия? (бах.).
Глаголи
Гори – гори (бах.); гуши – гужиш (бах.); гърми – дегърмеене (суур.); завърна – завъран (бах.); зная – даза(а)нъм (суур.); има – има (суур.); къртя, ровя, бъркам – къртида (бах.); меря, броя – айжмеръм (суур.); мърка – мърха (суур.); не знам – назаанъм (бах.); нямам – намая (бах.); създавам, засаждам, зачевам – айченъм (суур.); треся се, треперя – атерсъм (суур.); хвърчи – фърда (бах.), фри (суур.).
Междуметия
В Кюрдистан кучетата се примамват с „куч-куча!”, а при нас с „куче-куче!” или „куто-куто!”. А подкарването на овцете е както при нас – „ръй-ръй!”. Такова е и в района на Памир.
*
Изключително голям интерес предизвикват у мен българските диалектни думи от родното ми селище Искрец, Свогенско и неговия район, които се употребяват в Кюрдистан. Между тях са: ара! – аре! (хайде!), барда! – варда! (пази се!), казма – казма (кирка), кам?, камо? – кам?, камо? (къде), колит (изговаря се така и в Алтай, и в областта Джунгурия, в Уйгурия – Китай) – коля (реже), наачет – нече (не иска), пара – пара (пари), хежира – жир (жълъд), машар – мешар (трион), омара – омара (мараня), лок – локам (лоча), дърай – здрано (съдрано, скъсано), махла – махла (махала), санке – сънье, сънкьи (шейна), пробка – пробка (малка дупка или отвор), долап – долап (вдлъбнатина в стена или изправена дъсчена полица с капаци) и други.
Точно поради тази причина по-късно решавам да правя своебразно проучване – да открия диалектни думи от моя край, които се използват по целия основен преселенски път на древните българи през хилядолетията – от Памир и Хиндукуш до Италия.
*
Още по-впечатлен съм от думите, изговаряни по абсолютно същия начин както от кюрдите така и от българите, които (като книжовни или диалектни), са отбелязани в тълковния ни речник с персийски произход – гердан, зурна (духов музикален инструмент), нишан (белег, знак), пенджера (прозорец), хан, хич, я (аз) и други.
В Иракски Кюрдистан установявам, че има и не малко думи, в които се съдържа косвено обяснение към значението им.
В обитаваните територии от бахдинаните (курманджи): „даам” е катастрофа (явно от звука дам); пирозбет – пиршество, угощение, сватба; пъзишък – лечител, лекар (от пазя, опазвам); рой – отиде, избяга (от пчелния рояк, който винаги напуска кошера); халус – пепел (нещо което е ликвидирано, изгорено, изпразнено от съдържание); шев – угар, оран (от браздите, които имитират шевове, редове); чаръм – кожата на човек, която може би произлиза от чар и т.н.
При суураните в Ирак: гизме е гизме или гезме – разходка (в Добричко); дав – уста на куче (от тук при нас – кучетата се давят); лейи, лейе – излива се, лее се, поток, наводнение, потоп; леш – труп, паднал, легнал (пример: „Падна градушка и всичко в градината стана леш!”); меше – гора (в района на с. Искрец, Свогенско и на много други места мешето е вид дъб) и други.
*
Като се вземе предвид, че в целия Кюрдистан има още 11 по-малки етнографски групи, както и установеното ни сходство по старите носии (беневреци, пояси) и обичаи (“Пеперуда” – молебен за дъжд), с музикалните ритми и прочие, може да се предположи, че близостта на българския език с езика на кюрдите, на бита и културата ни е още по-голяма.
Всички факти от извършените изследвания (част от които съм публикувал) доказват наличие на родствена близост между българи и кюрди (нямащи кръвна връзка с тюркски и арабски народи) от далечната древност.
Българската лексика в кюрдските говори е толкава много значима, че едва ли се дължи само на разселените древни Вундови (Ванандови) българи в района на голямото езеро Ван, което се е осъществило (според най-старата арменска история на книжовника Мовсес Хоренаци) на територията на Горен Басен между 153 и 131 г. пр.н.е.
* Балкански, Б. Някои паралели между български и кюрдски езици – Сп. Български хилядолетия, 2000, № 1, с. 10–22.
*Кръстанов-Балкански, Б. Съпоставка между български и кюрдски думи, употребявани в областта на стопанската дейност. Корени на българската цивилизация. (Академична интердисциплинарна конференция). С. , 2005, с. 113 –122.
* Балкански Б. Българи сред огнищата на древни народи, Пътеписи. С., 2009, с.47–50.
Боян Балкански
