КЪСНО Е… – поезия на Тони Теллалов

ЗАДРЪЖ РЕСТОТО

веднъж се разхождах пиян и тъжен
в онзи градски парк, в който ръждясват
дълбоко множество люлки,
погледах звездите излегнат
върху въртележка, която студено отказа
да ги завърти за мен
и си тръгнах с борова клечка,
от която ставаше чудесен пистолет.
запасах я в колана под якето,
подминах полицаите до моста,
качих се в такси и потеглихме.
когато пристигнахме, шофьорът поиска пари,
казах му – Нямам – той побесня,
подадох му моя патлак и му казах:
– Ако ти стиска, стреляй и задръж рестото!
после слязох и тръгнах,
тишината гризеше гърба ми…

СТАРИЦАТА И ТЕКСТА

когато автобусът закъснява
тя започва да чете Рембо.
томчето е колкото дланта ѝ,
капелата му хвърля сянка,
не виждам нищо от очите,
но мога сляпо да се закълна,
че бръчките по бузите и устните
се стичат право в текста.
после автобусът рязко очертава
времето, в което пуши и дрънчи.
помагам и да стъпва колебливо.
сядам на последна пейка сам.
гледам сградите с плакати и графити,
рекламите, които стрелят
право в главния ми мозък
и улучват рано или късно.
било е толкова прекрасно
преди век и половина,
когато привилегия да пишат
са имали малцина.

МРАВКА В ПЪПА

късно е –
усещането за родина
е мръсното под ноктите
на простия пастир.

можем да учим от враг
как се обича родина,
но да усетим е нужна
живяна картина.

трябват трева и роса, и мокри крака,
залез и плаж, и скок във река.
трябват ни прашни и топли от слънце череши,
трябва ни мравка в голия пъп.

трябват ни джанка и стара липа,
цъфнали право във всички очи.
трябва ни мирис на пръст и пчели.
трябва ни мръсно в перфектния нокът.

ПАРЧЕ ОТ ИКОНА

в тази църква
всичко е приключило отдавна.

пръв си тръгнал Гавраил,
не след дълго Михаил,
после всичките 12 апостоли.
Христос излязъл да ги търси
и повече не се прибрал.
Мария ги чакала дълго.
накрая премела пода,
изгасила свещите
и отнесла със себе си
парче от икона
с лика на сина си.

днес хората поставят
лицата си в празното място.
за снимка.

Тони Теллалов