ЛЯТО. СВЕЧЕРЯВАНЕ – хайбун на Александра Ивойлова
Когато пътят на слънцето се пречупи и залезният огън пропадне зад хоризонта, вятърът придърпва завесата на здрача. Настъпва предвечерно оживление…
Лястовици се стрелкат във всички посоки, пронизителните им писъци пробождат въздуха. Кос, нагазил в локва на пътя, отпива отблясъците на деня. Жажда за светлина. Деца и гълъби се разминават по алеите на паркове и градини, шумят фонтаните. Съвсем безцелно сякаш сноват велосипеди, кучета, пъстро облечени хора.
Прегърнати двойки прииждат към насядалите тумби младежи – по скамейки, по затревени площи. Смехът им се разлива заразително. Стъмва се полека, денят е щедро дълъг.
Бавен залез
Уличните лампи светват
преди звездите
Хорът на щурците не се заглушава. Френетичната им песен вдига градуса на топлата вечер. Някак светъл е краят на деня. Луната все по-ярко очертава контурите си: прозрачна като дъх, ето я бяла, после обградена от светъл ореол. Започва друго тържество.
Призрачни лица
по тъмните алеи
Смартфони
Край светофарите потоци от коли спират и потеглят, стичат се по блесналата кожа на асфалта. Изчезват лястовиците, иде ред на прилепи и нощни пеперуди.
Мигащи неони
Явява се и чезне
сянка на жена
Колко ли още ще будува градът? Ще кънти шумът от улици и булеварди. Ще се носи синкавият глас на джаза и по невидими мостове ще приижда радостта на танцуващите влюбени, на живеещите лятото щастливи хора. Светещи гирлянди ще пулсират далеч из тъмните пространства – най-живите сигнали от сърцето на града.
Александра Ивойлова
