ЛИЦЕ В ЛОКВАТА – танка поезия на Христилия Кулева

Виждам лицето си
сред облаци в локвата.
Камъче падна
във водата и мигом
картината развали…

*
В гъстата гора
по криволичещата
пътека
гали раменете ми
следобедното слънце

*
Църква без икони…
Само в спомените
камбана ечи.
Тук само самотата
настойчиво се моли.

*
Плиска – разходка
в двора на кирилицата…
Докосвам буквите
между тях и ръцете ми
толкова много история

*
Жълти са листата
на брезата.
Зелени – само пипалата
на бръшляна,
изсмукващ нейния живот.

*
Извива гръб
старият каменен мост.
Над него само
свидни спомени прелитат.
Животът ми залязва…

*
Вятъра
в косата си приспивам.
Мечтите ми
с него ще изпратя
из света да се разлетят

*
Разходка нощем –
луна оцъклена
ме възхити.
Колко малко е нужно
на човек да е щастлив!

Христилия Кулева