ЛЮБОВ – стихотворения на Мария Илиева

САМОТА

Пак до мене си сега,
моята компания ти липсва.
Стоя сама на края на брега,
и с морето синьо се здрависвам.

Забързана вълна пенлива,
в пясъка щастлива се разлива,
следи оставени изтрива,
и шанс за нови спомени открива.

Не ме е страх от тебе, Самота!
Показвала съм ти го много пъти.
В теб намирам мъдростта
и тишината в улиците гъсти.

Дори да съм сама, не съм самотна.
Често си говоря със звездите.
Усмихвам се на слънцето – разкошно
изживяване със блясък във очите.

Дори и да си много близо,
аз ще се отдалечавам,
до фарът морски ти поспри се
и си тръгни, в миналото ти отплавай.

НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ, СЪРЦЕ!

Не се влюбвай, сърце!
Недей си причинява тази болка!
Залюляваш крехкото си стъбълце
след раздялата жестока.

Ти обичаш със могъща сила
и се раздаваш безусловно.
Любовта с любов си напоило,
с горещо чувство непокорно.

Позволяваш си заблудата отново?
Да обикваш безгранично,
дори пронизано с олово,
си казваш този път ще е различно.

Не се отказваш, страдаш още,
наградено с разочарования,
заспиваш със сълзите нощем,
сгушено в най-вярната компания.

ПОДСЛОН

По пясъка тихо пристъпвам,
събирам с пръстите си песъчинки.
Докосвам се с морето и замръквам
с оглеждащата се в морето месечинка.

В тишината морска се заслушвам,
пенливите води в индиго ми говорят.
В тъмнината солена се сгушвам,
тъжните ми мисли чайките прогонват.

Тази нощ брегът е моят дом,
с най-сигурен подслон – звездите.
Във водата хвърлям камъчета мълчешком,
търся отговори във вълните.

Ще чакам изгрева с надежда,
че новото начало е пред мен.
Ще облека щастливата одежда
и ще посрещна с усмивка идващия ден.

ЛЮБОВ

Пак повярвах в теб, Любов!
След толкова лъжи и болки!
Следвам нежния лиричен зов,
изпълнен със вълшебни нотки.

Или вълшебница си талантлива,
или пък аз тъй лесно се омайвам
от твоята магия тайнствена и дива,
че всяка капка обич подарявам.

От теб ли нежността съм взела,
че нежни чувства в мен живеят?
Нося жар подклаждаща, нетленна,
любовни пламъци от нея да изгреят.

Върху душата ми криле поникват –
щом обичам, мога да летя в безкрая!
Щом обичаният с обич влюбено откликва,
ще вървим и заедно ще влезем рая…

Мария Илиева