ЛЮБОВТА Е РЕКА – стихотворения на Росица Копукова

МЕЧТИТЕ ЩЕ ОСТАНАТ ЖИВИ

Стиховете често са мечта
и от личността са по- красиви,
като изтрезнее любовта
само те остават вечно живи.

Пълни със премного идеал,
който в земното не съществува,
чудиш се как този си избрал
и дали наистина си струва?!

Мои или чужди – са копнеж,
който от вълшебство те замайва,
и не ти се иска да се спреш,
сякаш ангел бъдеще извайва.

Ала тука, в земния живот,
малко са наистина щастливи,
щом поезията е на ход,
то мечтите ще останат живи!

Юни 2024 г., София

АЗ И ВРЕМЕТО

Времето пред моя праг не спира,
Все върви, клокочи и тече,
В него нищо сякаш не умира,
Даже злото паметта сече.

Свикнах този свят да е различен,
Свикнах да е и несъвършен,
Все започвам с обич да обичам,
То това ми е като рефрен.

На обидите шамар шамаря
И отново със кураж напред.
Имам още много да преваря
Тези, дето търсят само мед.

Но, признавам, срещам и човеци
И се смайвам от човещина.
И заради тях си казвам честно:
“Не съм права. Грее светлина”.

21 юни 2024 г. , Симеоново

ЛЮБОВТА Е РЕКА

Любовта е красива река
и от тези, които пътуват
между зли и тревожни места
и места, дето прелест изплува,

като в цветния земен живот,
тъй реката различно пътува,
тя открива интимния брод,
между двама така съществува.

Но пресъхне ли? Няма назад.
Значи нещо завинаги спира.
Кой виновен, кой прави обрат?
Кой каквото… Реката умира.

Не наливай със кофи вода.
Любовта от небето извира.
И оставя в душите следа,
а единствено те не умират!

В друг живот да я срещнем, в съдба.
И какво, щом във този е спряла?
Губим време, цял век или два,
за да почнем със ново начало!

2 юли 2024 г., София

БАЗИЛИКАТА В ПЛОВДИВ

Под стъклата древността мълчи,
Стълби вити, сякаш вековете
преминаваме, напред вървим,
От вратата бъдещето свети.

Времето е влязло през портал,
Минало и днешно се преливат,
От екрана се извайва цял
И филмиран образ на предците.

Всичко е безкраен кръговрат.
Радостното е, че пак сме тука.
Свят е имало. Ще има свят.
И това е цялата поука.

Някъде Вселената прибра
Всичките епохи преживени.
Ще ни върне в старата земя
Помъдрели, живи, преродени.

И Базиликата е фрагмент
От пътуването на човека.
Чак ме е обхванал сантимент,
Влязла в лоното… на колко века?

1 август 2024 г., София /по спомен от Пловдив/

Росица Копукова