В този кратък и светъл хайбун Ана Стоянова (автор на издателство gabriell‑e‑lit, позната със своята сбирка “Годината на дъждовника” и участието си в международния ренсаку проект “Година на змията”) ни връща към тихите чудеса на ежедневието. „Малка приказка“ е текст за щъркели, за дом, за време, за онзи крехък ритъм на живота, който се повтаря всяка година и въпреки това винаги е нов. Над петдесет години Ана наблюдава едно гнездо и превръща това наблюдение в поезия: в нежност, в тъга, в радост, в страх от първия полет, в трепет от раздялата. Това е литература, която идва от живота и се връща към него.

МАЛКА ПРИКАЗКА – хайбун на Ана Стоянова

Над петдесет години, всяка сутрин от терасата на дома си наблюдавам гнездото на щъркели, установили се на висок комин сред градчето, на десетина метра от погледа ми.

Пролет ги приветствам, понякога закъсняла зима в гнездото им вилней.

Изпращам ги есен с надежда отново да ги видя как пристигат уморени, носещи живот.

След месец с изненада гледам две или три бели главички, като гъби поникнали, да се подават над гнездото.
Под родителската грижа, под парещото слънце, децата от ранно утро перят бели крилца над гнездото. Започнали са и първите уроци по летене.

Малко встрани, единият родител по червения покрив на висока сграда пери крила и подскача.
Наскоро, на пети август, на два пъти прелетяха ята от щъркели, като облак тъмен. Но моите съседи все още са на комина и по стълбовете, а уроците продължават.

Децата, кротко от гнездото, вперили поглед в синевата, като че ли се страхуват от непознатата, безкрайна шир.

раздяла
трепетни крила
радост и тъга

Ана Стоянова