МАЛКИТЕ НЕЩА – поезия на Николай Николов

КЪДЕ ЗАПОЧВА ЛЮБОВТА

Къде са малките неща?
Къде започва любовта?
Къде пониква, от какво, кога?
Расте, живее и умира?
Във лявото предсърдие или отдясно?
Не се хилете гръмогласно!
Аз просто искам да науча,
и любопитен, още уча.
Химичен е процес или физичен?
Катализатор ползва ли се, нет оптичен?
Константа има ли? Къде се слага?
Искрата електрическа на късо как се дава?
Завесата ви моля, повдигнете,
светнете ми, аз моля, помогнете!
Не ми иска да умра невеж.
Ракурс ми дайте – поглед свеж.
О, видни учени кажете!
От дън душа ви моля – просветете!
От анти дотът бързо дайте!
Аритмията спрете, не се майте!

ОМ

„Ом” – каза ми прашинка,
подмятана от вятър сред полето.
Изгубила тегло и памет,
тревичка върху малък камък,
една снежинка – мъничка искра,
перце от мъдра птица,
мрак и самота.
Душата ми е вечно тъжна.
Не търся смисъл.
Копнея за спокойна тишина,
копнея за живот без мисъл.
Но пак копнеж си е това.
Покрит в саван от кал и студ
не помня бил ли съм или съм луд.
Поклащам се в храстите при всеки полъх.
На кедрите в короните пищя.
Разтворен в капчица вода.
На ангел неизречена сълза…

„ОМ“ – каза той.
Приех, че този глас е мой.
Мани – каза семенцето скъпоценно…
Сърцето ми замира постепенно.
Падме – лотосов герой.
Хум – възникващ в себе си порой…

ТРЕВА В ПОЛЕТО

Покрива ме тревата суха.
Тук няма никаква разтуха.
Довчера ходех, хапвах, блеех.
С депресия, но пък живеех.
С надежда малка в сърцето
си теглих 9мм в небцето.
Започнах нов живот и ето –
трева съм суха в полето.

ДРУГ В МЕН

Във мен живее още някой, друг.
Аз често правя му напук.
В главата ми е доста тясно.
Затуй не мисля ефикасно.
Не ме боли, не чувствам болка.
Живея в скоропоговорка.
Не мога да наложа ред.
Единият е винаги напред.
Зает съм в разговора между тези двама.
Държа ги в ъглите на личната си драма.
Животът ми е пълен крах,
а кой съм аз – така и не разбрах.

СНЕЖНА ТОПКА

не зная нищо, и не искам нищо аз
дойдох от мрак и в мрак отивам
живях сред сенки и лъжа
не чувствах радост и тъга
отляво, в мястото където
на другите намира се сърцето,
аз притежавам снежна топка,
прибрана във вековен фризер
далеч от слънце и от топлинка
стои замръзнала, не чака нищо

Николай Николов