МАМА СТЕФКА И ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛ МЕНТЕ – разказ на Христо Иванов

В село Владимир – Радомирско, се е родил един изключителен българин с огромен принос в развитието на Българската фармация. Човек който България трябва да почита, защото е създателя на антибиотика „Гентамицин“, и на противотуберколозния препарат „Тубоцин“. Благодарение на ст.н.с. инж. Иван Агайн, България е сред малкото страни в света, произвеждащи подобни препарати, спасили хиляди животи у нас и по света и особено при условията на тотална изолация на страната ни от фармацевтичните пазари. Жалкото е, че за този човек нищо не се знае и съответно да се почита не само в България, но и в родното му село. В селото почитат руския агент Евлоги Агаин, на който са кръстили читалището си и на когото е издигнат грандиозен паметник на главната улица в гр. Радомир.

Инж.-химик Иван Агайн е роден на 20 февруари 1936 г. Завършва специалността „Органичен синтез“ във Висшия химико технологичен институт (ВХТИ) – София през 1959 г. с пълно отличие. Това означава, че в дипломата му има само шестици. По времето на комунизма, за такава диплома се полагаше студентът да бъде награден и със златен медал и парична награда. Иван написал писмо на майка си – Стефка, в което я поканил на дипломирането си и основателно се похвалил, какви награди ще му дадат. И майка му, като всяка майка, гордо се похвалила пред роднини в селото, че синът ѝ е пълен отличник и че ще получи златен медал.

Да, но не така са мислили ръководителите на ВХТИ. Как да дадат медал на племенника на враг на властта, убит след Девети септември. На дипломирането Иван и майка му неприятно са изненадани, че златният медал е даден на друг. Мама Стефка побеснява и казва на Иван, че още на другия ден ще се разправя с ректора.

А ето какво разказала пред роднини.

*

На другия ден Иван ме заведе в ректората, но милиционерът не ни пуска вътре. Аз го нападнах с думите, че институтът е общонародна собственост и всеки може да влиза. Направих голям скандал, милиционерът беше принуден да се обади на ректора, че на входа аз неудържимо напирам, да се срещна с него. Той се съгласи да ме пуснат.

От вратата се скарах на ректора:

– Вие защо не изпълнихте закона за образованието и не дадохте полагащия се златен медал на сина ми Иван? Вие ме направихте за смях пред жените в селото. Какво ще им покажа утре?

А ректорът се оправда:

– На кого да се даде медала е решение на академичния съвет. На този съвет присъства и партийният секретар на института и той се изказа, че е недопустимо медал да се дава на племенника на народен враг.

Аз му казах:

– Може ли да го извикаш този партиен секретар, да го питам аз на кого е племенник моят Иван. Вярно, брат ми изчезна след Девети, но никой не го е осъдил за нищо. Как така ще го обявява за враг на народа без да има присъда?

Извика ректорът партийния секретар и аз му казах:

– Вие, другарю, май не знаете кой е един от чичовците на моя син? Май не сте чували за Евлоги Агаин?

– Да, другарко, не съм чувал – ми вика той.

– Ще чуеш – казах му. – Аз от тук отивам в Централния комитет на БКП, защото те там го знаят кой е. И скоро ще те привикат да дадеш обяснение как така се ощетява племенникът на народния герой Евлоги Агаин, дал живота си за партията и свободата.

*

Блъфирах, като използвах еднаквите фамилии, защото те не знаят, че Евлоги изобщо не е чичо на сина ми и че в наше село една четвърт от хората са с тази фамилия.

Притесниха се и ректорът и партийният секретар. Казаха да изчакам при секретарката, докато вземат решение.

Явно са решили да не усложняват ситуацията и да ми дадат медала.

Дойде един служител, покани ме в кабинета на ректора и ми се извиниха за „недоразумението“. Връчиха ми една кутийка. Благодариха ми, че съм отгледала такъв умен и трудолюбив син. Изобщо, бяха много мазни, но аз не им обърнах внимание и с нетърпение отворих кутийката и като видях какво има вътре, им се развиках:

– Вие на ненормална ли ме правите? Това изобщо не е златен медал, това е някакво бронзово тенеке. Аз ли не знам какво е злато, аз имам наниз с пендари. Ще ми се смеят жените на село, когато го покажа. А те ми отговарят:

– Спокойно, другарко, то само името е златен, този е медала, който се дава на всички заслужили.

– Да, разбрах, и медала е менте както всичко сътворено от партията ви. А кой е този с развятата коса на медала?

– Е, как може да не го познаеш, другарко? Това е другарят Димитров.

– Боже, не мога да повярвам, как можаха да го сложат на медал този пияндурник? Чудя се, дали да го взема това менте-медал? Но ще го взема, само за да го показвам на хората като пример колко сте фалшиви. Е, с този медал много добре възпитавате младежите. Те вече знаят, че всичко може да е фалшиво. А тези, които не са имали успех за медал, ще се присмиват на отличниците, трудилите се четири години.

*

Нищо не можаха да ми отговорят. Стреснаха се от резкия ми език, който явно си обясниха с дебелите ми връзки. А като излязох, казах на Иван:

– Иване, ето ти тенекето, наречено „златен медал“. Въпреки отличната ти диплома, смятам че в София не те очаква нищо добро заради убития ти вуйчо. Като майка бих искала да си по-близо до мен, но ти казвам, търси си работа някъде далече, където не ни познават.

Добре, че Иван ме послуша и започна трудовата си кариера в новопостроения завод за антибиотици в Разград, където никой не искал да работи заради затънтената провинция.

20.01.2025 г.                                                            Христо Иванов

*

Не са много публикациите, в които можем да открием подробности за живота на заслужилия фармацевт ст.н.с. инж. Иван Агайн, който остава в историята с лекарствата „Гентамицин“ и „Тубоцин“. Макар и оскъдни, дигиталните сведения за вече починалия български учен, са красноречиви за приноса за развитието на българската фармация на талантливия изобретател в областта на антибиотиците и биотехнологиите. България е сред малкото страни в света, произвеждащи подобни препарати. Ето какво разказват за този заслужил човек в публикацията „Фармация – дела и документи“ на ст.н.с. Чавдар Иванов и н.с. инж. Невена Добрева.

Той завършва специалността „Органичен синтез“ във Висшия химико технологичен институт (ВХТИ) – София през 1959 г. и започва работа в завода за антибиотици – Разград, където е началник цех „Изолиране и пречистване“ (1960-1964), ръководител на Базата за развитие и внедряване (1965-1969). Ученият е работил в Главно управление по микробиологична промишленост към МС в периода 1969-1971 г., той е бил заместник-директор по техническите въпроси на Центъра за научно-изследователска и развойна дейност (ЦНИРД) при ДСО „Фармахим“ в периода 1971-1972 г. Следващите две години е бил зам.-директор по микробиологично производство в НИХФИ, а от 1974 г. до 1991 г. – директор на Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ).

*

Уникалността на НИХФИ се състоеше във факта, че в него се осъществяваше целият дълъг път на лекарствения препарат, напомнят авторите на статията. НИХФИ съчетаваше едновременно научни и технологични изследвания, като в него работиха научни работници от над 10 различни специалности (общо персонал през 1989 г. близо 800 души).

В резултат на общите им усилия бяха изготвени и внедрени в производството 891 броя технологии, защитени с 319 броя патенти, признати от Патентното ведомство.

Това бяха технологии за оригинални и генерични фармацевтични препарати (генерични – възпроизведени лекарствени препарати, лансирани на фармацевтичния пазар след изтичане срока на патентна защита на оригиналните препарати на същия пазар) от синтетичен, микробиален и природен произход, посочват авторите на статията.

Агайн е бил директор на Научно-производствения химикофармацевтичен комбинат (НПХФК) – София от 1989 до 1990 г.

Ст.н.с. инж. Иван Агайн е автор и съавтор на голям брой научни публикации и изобретения в областта на антибиотиците и тяхното промишлено производство. Участва в разработката на оригинална българска технология на широкоспектърния и високоефективен антибиотик гентамицин, като е създадена и нова, ампулна форма на антибиотика, която е в продуктовата листа на „Софарма“.

От изобретението към производството:

През 1974 г. е внедрен в производство препаратът „Гентамицин“ – ампули за местния пазар и за износ. Антибиотикът е представен в Москва на първата международна изложба „Здравеопазване – 74“, на която 22 страни демонстрират своите постижения в областта на здравеопазването, медицинската техника и производството на лекарствени препарати. ДСО „Фармахим“ представя широка гама от медикаменти като нивалин, ИНХА17, полиминерол, глаувент, спазмоколит, гентамицин, нифимицин.

По-късно, на ХХХІV международен панаир в Пловдив ДСО „Фармахим“ сключва сделки за износ на български лекарствени средства през 1978-1979 г. на обща стойност 63 136 000 валутни лева, което представлява рекордна сума в сравнение с всички дотогавашни участия в Пловдивския панаир, сочат данни от изследването „Фармация – дела и документи“. Най-големи сделки са сключени с фирми от СССР, УНР, ПНР, ГДР, Югославия, Монголия, Виетнам, САЩ, Япония, ФРГ, Англия, включващи широк спектър производства на Химико-фармацевтичния завод (ХФЗ) – София, а именно: табекс, нивалин, гентамицин, венуротон, бусколизин, полиминерол, винкапан, мараславин, ринофурацин, аналгин, монометиламиноантипирин, амидофен, инсулин, пентетразол и др.

Всички тези препарати са резултат от общата дейност на високо квалифицираните научни кадри в продължение на повече от 50 години под ръководството на научен съвет с директори – акад. проф. Любомир Желязков, ст.н.с. инж. Иван Агаин, ст.н.с. инж. Кирил Нинов и др.

Споменатите и други лекарствени средства са с изключително високи качествени показатели и намират много добър прием у нас и в чужбина. Затова на 4 април 1987 г., ст.н.с. инж. Иван Агайн е вписан в „Златната книга на Патентно ведомство на Република България“ и му е връчен почетния знак на Института за изобретения и рационализации ИНРА.

Христо Иванов