МАРТ ИДВА – шест стихотворения с графики за деца от Надежда Радева и Венцислав Иванов

МАРТ ИДВА

Март идва с теменужките в полето
лилавосин, възседнал еднорог,
на пролетта по светлата пътека
препуска смело – момък горд.

Не се бои, че сняг прехвърча,
че нощите са зимни, зли,
март идва и във всяка къща
стрък ведрина посява – да блести!

Март идва в утрините светли
с прегръдка свежа – живинка,
треви, листенца, клони цветни
целува с капчици роса…

А ти, дете, излез навънка,
ръце към Слънчо протегни,
на март момчешката усмивка
в лъчите слънчеви струи.

Грабни си топлина със шепа
безценен дар, обичан, мил…
Март тръгне ли, кажи му „Сбогом!”,
а после посрещни април!

НАСКО УЧИ ПИАНО

Със желание голямо
Наско учи днес пиано
и започнал е отрано –
малък, шестгодишен само.

Възрастта не пречи, щото
има слух и помни ноти,
ключът сол и ключът фа,
ре мажор, минорно ла…

Госпожата му показва
такт и ритъм как да спазва,
в темпо бързо с две ръце
как извива се хорце.

Вярно – малко е момчето,
но старае се и ето
по клавишите сега
плъзга пръсти с лекота.

Но пианото не слуша:
стене жално, диша глухо,
сякаш, че душица мила
вътре в него се е скрила.

Колко ли талант е нужен
и желание нескрито
птичето от таз душа
да политне с песента!…

Наско свири на пиано
„Тръгнал кос” и „Мила мамо”,
изпод палавите пръсти
звуците навред се пръсват.

Чуват и така са горди –
мама, тате, всички хора!
Туй момче е упорито,
знам, ще стигне то звездите!

ОБЛАЧЕ ИЛИ ВРАБЧЕ

Облаче красиво, бяло
на небето се е спряло
и намига ми с оче.
Чувам, че ми вика гласно:

-Я, кажи, дете прекрасно,
облаче ли съм или врабче?

Гледам го – такова бяло
на небето се е спряло
с облачни крачета две
и с едно оченце синьо,
кръгло тяло с перушина…
Май прилича на врабче?

Знам – врабчетата са сиви
и по нрав са тъй игриви –
по полето хвъркат без да спрат,
пролет звънко чуруликат,
братчетата свои викат
семена пшенични да кълват.

Затова му казах строго:

-Ти си горе на високо
сам-самичко, еднооко,
птиче ли си, долети!
Виж, донесох ти трохици,
гладно ли си, похапни си,
тук, в градината, кацни!

Облачето се навъси
капчици дъждовни пръсна,
а очето избледня.
Слънце блесна от небето,
лъч търкулна по полето,
облак Врабчо отлетя!

ПРИСПИВНА

На Руми

Месечко в креватчето ти слиза,
спи, детенце, лека нощ,
Сънчо се явява в бяла риза
куп звезди понесъл в своя кош.

Слага ти звездичка над нослето,
да е светло нощем в твоя сън,
после пак се втурва по полето
да приспива всичко живо вън.

Спи ожънатата нива,
спят и житните зърна,
месечко и той заспива,
спи, детенце, нани-на.

ПАЛЯЧО

Палячо със нос зачервен,
с елече на сини райета,
палячо, ти все си засмян,
а мен ми е тъжно и ето –

захвърлих те в ъгъла сам
и цяла нощ там те оставих…
Палячо, сега ме е срам,
защо ти се сърдих, не зная.

Палячо, върни се при мен
усмихнат във моята стая,
палячо със нос зачервен,
най-весело с теб си играя!

ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК

Той от високо гледа към града,
на работата си е верен,
върти стрелките с лекота –
тъй точно времето отмерва.

На всеки кръгъл час звъни,
но нощем тих е и не пее,
не спира в празничните дни
махалото си да люлее.

И знае всичко за света,
но не издава чужди тайни,
обичат го като приятел стар,
той е часовник уникален!

стихове Надежда Радева
графики Венцислав Иванов