МАТУРАТА – комедия в едно действие на Йожен Йонеско
Действащи лица:
ПРИЯТЕЛЯТ
АКАДЕМИКЪТ
СЪПРУГАТА НА АКАДЕМИКА
СЛУГИНЯТА
Декорът:
Буржоазен салон, богат, елегантен, дори малко по бохемски артистичен. Едно или две канапета, фотьойли, единият от които е зелен в стил „режанс”, поставен в средата на помещението. По стените са окачени множество дипломи, на които пише с големи букви „ Доктор хонорис кауза”, а останалото е текста не се вижда добре. На д0руги дипломи пише с по- малки букви: „докторат”, „докторат”, „докторат”. Врата отдясно на зрителите. При вдигането на завесата, съпругата на Академика, облечена в семпъл пенюар, по-скоро „неглиже” – вижда се, че не е успяла да се облече. Пред нея, Приятелят, добре облечен, с висока яка, тъмен костюм, черни обувки, държи в ръката си шапка и чадър.
СЪПРУГАТА: Скъпи приятелю, казвай бързо, че нямам търпение!
ПРИЯТЕЛЯТ: Ами, не знам как да започна.
СЪПРУГАТА: Разбирам те, но започвай!
ПРИЯТЕЛЯТ: Чух за тази работа още снощи. Но не исках да ви се обадя. Вече не мога да отлагам. Извини ме, че те вдигнах от леглото заради такава лоша вест.
СЪПРУГАТА: Той не можа да се оправи. Какво нещастие!
ПРИЯТЕЛЯТ: Много е неприятно, разбирам, и все пак, той имаше шанс. Не много но… Трябваше да го очакваме.
СЪПРУГАТА: Не го очаквах. Но той винаги се е оправял сам.
ПРИЯТЕЛЯТ: При тази умора, дето го беше налегнала! Не биваше да го оставяш сам.
СЪПРУГАТА: Ах, какво да кажа, какво да кажа!… Ужасно е!
ПРИЯТЕЛЯТ: Кураж, кураж, скъпа приятелко, такъв е живота.
СЪПРУГАТА: Не се чувствам добре, страх ме е да не припадна.
/ Съпругата се отпуска и пада в един фотьойл. /
ПРИЯТЕЛЯТ /държи я, леко я плясва по бузите /: Казах ти тази вест доста грубо Прости ми.
СЪПРУГАТА: Нищо, трябваше да ми я кажеш. Не можеше да не я чуя.
ПРИЯТЕЛЯТ: Искаш ли малко вода? / Вика / : Чаша вода! / на Съпругата /: Трябваше да ти кажа всичко с подробностите
СЪПРУГАТА: Това нямаше да промени нещата.
/ Влиза Слугинята с чаша вода. /
СЛУГИНЯТА: Какво се е случило? Госпожата не се чувства добре?
ПРИЯТЕЛЯТ / взема от нея чашата /: Остави ни… Ще й дам да пие. Ще й мине. Наложи се да й предам една лоша новина.
СЛУГИНЯТА: Наистина ли… Господинът?
ПРИЯТЕЛЯТ / на Слугинята /: Да. Ти знаеше ли?
СЛУГИНЯТА: Не съм в течение. Но сега, като ви видях, разбрах.
ПРИЯТЕЛЯТ: Остави ни! / Слугинята излиза, казвайки с тъжен тон: „Бедният господин” /. / на Съпругата /: Сега по- добре ли си?
СЪПРУГАТА: Трябва да бъдем силни. Мисля си, за него, нещастника. Не искам да се пише за това във вестниците. Мислиш ли, че можем да разчитаме на дискретността на журналистите?
ПРИЯТЕЛЯТ: Не отваряй на никого. Не вдигай телефона.
СЪПРУГАТА: И все пак, ще се разчуе.
ПРИЯТЕЛЯТ: Може да заминете за провинцията. За няколко месеца, докато се забрави, и като се върнете, никой няма да помни. Такива неща бързо се забравят.
СЪПРУГАТА: Напротив, не се забравят толкова бързо. Толкова хора ще злорадстват. Неколцина приятели ще ни съчувстват, но останалите, останалите…
/ Влиза Академикът с униформа, със сабя на академик, целият обкичен с ордени и медали. /
АКАДЕМИКЪТ: Я виж, вече си станала? / на Приятеля /: Много рано си дошъл. Какво става? Научи ли резултата?
СЪПРУГАТА: Какъв срам!
ПРИЯТЕЛЯТ: Не бъди жестока, скъпа приятелко! / на Академика /: Пропадна.
АКАДЕМИКЪТ: Напълно ли си сигурен?
ПРИЯТЕЛЯТ: Не трябваше да се явяваш на този зрелостен изпит.
АКАДЕМИКЪТ: Скъсан на зрелостен изпит?! Мизерници! Как посмяха да ми погодят този номер?!
ПРИЯТЕЛЯТ: Съобщиха резултатите късно, снощи.
АКАДЕМИКЪТ: Не беше ли тъмно? Може да не си видял добре?
ПРИЯТЕЛЯТ: Светнах си с фенерче.
АКАДЕМИКЪТ: Те правят всичко, за да ме компрометират.
ПРИЯТЕЛЯТ: Тази сутрин минах отново, списъците бяха там.
АКАДЕМИКЪТ: Трябваше да кажеш на портиера да ги махне.
ПРИЯТЕЛЯТ: Така й направих. Но за жалост, там имаше полицаи. Твоето име е на първо място в списъка на скъсаните. Имаше огромна опашка. Всички се редяха да го прочетат.
АКАДЕМИКЪТ: Кои? Родителите на учениците ли?
ПРИЯТЕЛЯТ: Не само те.
СЪПРУГАТА: Трябва да са били всички твои съперници иврагове. Твоите колеги. Всички, които си критикувал, че са невежи. Твои бивши ученици, студенти, аспиранти които си късал, когато си бил в комисии.
АКАДЕМИКЪТ: Да, изложих се. Но няма да се оставя. А може и да е грешка.
ПРИЯТЕЛЯТ: Видях ония от изпитната комисия. Говорихме. Съобщиха ми оценките ти. Двоийка по математика.
АКАДЕМИКЪТ: Не съм бил никога силен в точните науки.
ПРИЯТЕЛЯТ: Но двойки и по гръцки и латински.
СЪПРУГАТА/ на Съпруга/: Ти, хуманитаристът, най- авторитетният сред всички учени- хуманитаристи! Как е възможно това?!
АКАДЕМИКЪТ: Пардон! Но в моята книга става дума за модерния хуманизъм. / на Приятеля/: А по френски, каква е оценката ми по френски за съчинението?
ПРИЯТЕЛЯТ: Оценили са го с деветстотин точки.
АКАДЕМИКЪТ: Значи всички е наред. Тази оценка ще компенсира оценките по другите предмети.
ПРИЯТЕЛЯТ: За съжаление, не! Оценките вървят до две хиляди точки. Ще ти трябват хиляда точки, за да се дипломираш.
АКАДЕМИКЪТ: Значи са променили регламента.
ПРИЯТЕЛЯТ: Не специално заради теб. Ти постоянно си въобразяваш, че някой е против теб.
АКАДЕМИКЪТ: Да, да, променили са го.
ПРИЯТЕЛЯТ: Просто са върнали стария регламент от времето на Наполеон.
АКАДЕМИКЪТ: Но той е толкова овехтял. Това не е законно. Та нали аз съм председател на комисията за зрелостните изпити при Министерството на образованието. Никой не се е консултирал с мен, за да се направи тази промяна. Ще оспоря това решение пред Държавния съвет.
СЪПРУГАТА: Успокой се, скъпи. Много си се разстроил. Нали преди да се явиш на тази матура, си подаде оставката, точно за да не кажат, че си упражнил някакъв натиск върху изпитната комисия
АКАДЕМИКЪТ: Ще си оттегля оставката.
ПРИЯТЕЛЯТ: Това са детинщини. Знаеш много добре, че е невъзможно.
СЪПРУГАТА: Не се учудвам, че се провали. След като се държиш като дете, няма да издържиш зрелостния си изпит, разбира се!
АКАДЕМИКЪТ: И като си помисля, че се явих на този изпит заедно с ученици, които могат да ми бъдат деца…
ПРИЯТЕЛЯТ: Хайде, да не преувеличаваме – не можеш да бъдеш баща на стотина момчета.
АКАДЕМИКЪТ: Това не ме утешава.
СЪПРУГАТА: Не биваше да се явяваш. Казах ти. Предупредих те. Каква нужда имаше от тази диплома? Сега изгуби всичко. Във всеки случай, това е истинско нещастие. Защитил си докторат, диплом за висше образование, имаш диплом от гимназията, макар и без пълна матура.
АКАДЕМИКЪТ: Да, липсваше ми нещо, чувствах празнота…
СЪПРУГАТА: Да, но никой не се е съмнявал.
АКАДЕМИКЪТ: Но аз го знаех. Можеха да научат за този пропуск в дипломата ми. Затова отидох до секретариата на факултета и поисках да ми дадат копие от дипломата. Отговориха ми:” Разбира се, господин академик, да, господин председател, веднага, господин декан, елате утре и ще бъде готово …” На другия ден отидох да си получа копието. Главният секретар се обърна към мен много смутен и дори притеснен и каза: „Знаете ли, странна работа, имате диплома, разбира се, че имате, но не е валидна…” Попитах го защо. „ Ами, има празнина в дипломата ви. Не знам как се е получило. Записали сте се във филологическия факултет без да сте се явили на втората част от матурата”.
ПРИЯТЕЛЯТ: И тогава?
СЪПРУГАТА: Значи ли, че дипломата ти не е валидна?
АКАДЕМИКЪТ: Да. Всъщност, не съвсем. Оспорва се. „ Ще ви извадим копие, само ако се явите на втората част от гимназиалната матура. Разбира се, че ще я вземете. Това не е никакъв проблем за вас.” И така: оказа се, че съм принуден да се явя.
СЪПРУГАТА: За какво ти е било всичко това? Кой дявол те накара да се ровиш из- архивите? Имаше ли изобщо нужда от тази диплома? Никой не ти я искаше?
АКАДЕМИКЪТ: Когато секретарката на факултета ми каза, че нямам диплома за гимназията, аз й отвърнах, че това е абсурдно. Не бях сигурен. Напрегнах си паметта, за да си спомня дали наистина е така. Дали се бях явил на цяла матура? И накрая си спомних, че наистина не се бях явил, защото в този ден бях силно настинал.
СЪПРУГАТА: А може и да си бил пийнал, както ти се случва понякога.
ПРИЯТЕЛЯТ: Твоят съпруг, скъпа приятелко, и поискал да запълни този пропуск с дипломата си, а ти… Той съвестен мъж…
СЪПРУГАТА: Ти не го познаваш. Не става дума за това. Той е жаден за почести, за слава. Никога не може да им се насити. Искал е да закачи и тази диплома, макар и гимназиална, сред тези тук, на стената. И какво като са толкова много? Какво значение дали са с една повече или по- малко? Никой няма да забележи това. Той става нощем, за да си ги гледа и да им се възхищава. Често съм го сварвала тук през нощта. Да, става посред нощ, тихо, на пръсти и идва в салона, за да ги гледа и да им се радва.
АКАДЕМИКЪТ: Какво мога друго да правя нощем, след като постоянно ме мъчи това проклето безсъние.
ПРИЯТЕЛЯТ: Въпросите за изпитите за матурата винаги се знаят предварително. Никой не би могъл да има по- лесен достъп до тях от теб. Можеш да изпратиш някого да ти ги донесе предварително. Някой от твоите ученици. А можеш дори да изпратиш слугинята си да ти ги купи на черно, където се продават.
АКАДЕМИКЪТ: Не мога да разбера как така ме изпързаляха съвсем по френски. След като изписах три пълни листа. След като развих въпроса. Съобразих се с историческия контекст, интерпретирах точно ситуацията… Във всеки случай, не заслужавах толкова ниска оценка.
ПРИЯТЕЛЯТ: Спомняш ли си сега за темата?
АКАДЕМИКЪТ: Аа…аа…
ПРИЯТЕЛЯТ: Вече не знае за какво е говорил.
АКАДЕМИКЪТ: Да…аа…аа…
ПРИЯТЕЛЯТ: Темата беше следната: „Влиянието на художниците от епохата на Ренесанса върху романтиците от Третата република”. Имам фотокопие от твоята писмена работа. Ето какво си написал.
АКАДЕМИКЪТ /взема копието и чете /: „ Процесът на Бенжамен: След като Бенжамен беше съден и оправдан, заседателите, несъгласни с председателя на съда, се възпротивиха и осъдиха Бенжамен като го лишиха от гражданските му права и му наложиха сериозна глоба от деветстотин франка…”
ПРИЯТЕЛЯТ: Откъдето идват и тези деветстотин точки.
АКАДЕМИКЪТ /продължава четенето/: „ … Бенжамен обжалва, Бенжамен обжалва…” Тук не мога да разбера следващото изречение, писал съм много грозно, трябваше да си взема пишещата машина.
СЪПРУГАТА: Във всеки случай, нито това грозно и нечетливо писане, нито тези драсканици и задрасквания, нито тези мастилени петна са ти помогнали…
АКАДЕМИКЪТ / след като издърпва текста от ръцете на съпругата си/: „…Бенжамен обжалва. Заобиколен от полицаи, облечени в униформи на зуави, униформи на зуави..” / алжирски пехотинци – бел. прев./ Много е тъмно, не виждам какво пише по- нататък… Нямам очила.
СЪПРУГАТА: Но това няма никаква връзка с темата!
ПРИЯТЕЛЯТ: Твоята съпруга има право, драги мой. Всичко, което си написал няма абсолютно никаква връзка със зададената тема.
АКАДЕМИКЪТ: Има, но косвена.
ПРИЯТЕЛЯТ: Нито пряка, нито косвена.
АКАДЕМИКЪТ: Може би съм развил втората тема.
ПРИЯТЕЛЯТ: Нямаше втора тема.
АКАДЕМИКЪТ: Дори и да е нямало втора тема, виждате, че съм интерпретирал тази достатъчно добре. И съм я изчерпал. Казал скъм всичко важно, обяснил сам характера на персонажите, тяхното поведение, изяснил съм го напълно. Накрая съм извел и извод и заключение. Но не мога да го разчета сега. / на Приятеля /: Ти можеш ли да го разчетеш?
ПРИЯТЕЛЯТ / поглежда към текста /: Нечетлив е. Съвсем е нечетлив. А и нямам очила.
СЪПРУГАТА / взема текста /: Не може да се разчете. Аз имам добро зрение. Ти просто си се преструвал, че пишеш нещо. Някаква драсканица!
АКАДЕМИКЪТ: Не, не! Я прочети заключението. Виж, написано е с големи букви: „Заключение или санкция”. Да, Заключение или Санкция. Добре. Нека да го оставим сега. Ще поискам анулиране на изпита. Дори и чрез съда!
СЪПРУГАТА: Но ти си писал по друга тема, писал си при това зле, и оценката ти е, за съжаление, справедлива. Ще изгубиш процеса.
ПРИЯТЕЛЯТ: Ще го изгубиш. Остави. Вземи си по-добре отпуска.
АКАДЕМИКЪТ: Винаги даваш право на другите.
СЪПРУГАТА: Тези професори си знаят работата. Не напразно са станали професори. Минали са през толкова конкурси, имат сериозна подготовка, познават материята си…
АКАДЕМИКЪТ: Кои са членовете на комисията?
ПРИЯТЕЛЯТ: По математика е госпожа Бином, по гръцки – господин Какос, по латински – господин Нерон-син и още неколцина други.
АКАДЕМИКЪТ: Но тези, дето ги изброи, не са по- добре подготвени от мен! А по френски?
ПРИЯТЕЛЯТ: Една жена, отговорната секретарка на редакцията на списание „Вчера, завчера и днес”.
АКАДЕМИКЪТ: Ах! Сега разбирам. Познавам добре тази мизерница. Бях й сложил ниска оценка и сега тя ми отмъщава. Не поисках и да се запиша в нейната партия. За да ми отмъсти е направила това. Но аз имам възможност да анулирам изпита. Ще се обадя на държавния глава!
СЪПРУГАТА: Не прави това. Ще станеш за смях и ще стане още по- лошо. / на Приятеля/: Не му позволявай. Ти имаш по-голям авторитет пред него от мен.
/Приятелят вдига рамене. После се обръща към Академика, който вече е вдигнал телефонната слушалка./
ПРИЯТЕЛЯТ: Не, недей да телефонираш!
АКАДЕМИКЪТ / на Съпругата си/: Знам аз какво трябва да се направи! / по телефона /: Ало! Президентството ли е? Добър ден, госпожице. Искам да говоря с президента. Точно с него. Лично…Ало! Жюл! Аз съм… Как?…Как?…Да, добре, драги…да, чуй ме…Ало!…Аз…Ало!
СЪПРУГАТА: Той ли беше?
АКАДЕМИКЪТ /на жена си /: Мълчи. /по телефона /: Шегуваш се, драги приятелю, нали?… Нали се шегуваш?
/Оставя телефонна слушалка. /
ПРИЯТЕЛЯТ: Какво каза?
АКАДЕМИКЪТ: Каза… каза… Не искам да разговарям с теб. Майка ми каза да не разговарям с повтарачи! И ми затвори телефона! Да, затвори ми телефона!!!
СЪПРУГАТА: Трябваше да го очакваме! Вече всичко е загубено! Ах, какво ми дойде го главата?! Какво ми направи?! Какво ми направи?!
АКАДЕМИКЪТ: И все пак! Та аз съм чел лекции в Сорбоната, в Оксфорд, в почти всички американски университети, за моето научно творчество са изписани стотици страници , цели докторски дисертации, хиляди рецензии. Аз съм доктор хонорис кауза на Университета на Амстердам, на Херцогство Люксембург, цели три пъти съм печелил Нобеловата награда! Да, Нобеловата награда! Дори кралят на Швеция остана изумен от моите знания и моята ерудиция. Аз съм доктор хонорис кауза, да, доктор хонорис кауза… и да ме скъсат на някакъв си тъп гимназиален изпит! Това е абсурд! Това е невъзможно! Глупаци! Аналфабети! Простаци!
СЪПРУГАТА: Ах, Господи, какъв срам! Сега целият свят ще ни се подиграва. Ще ни сочат с пръст!
АКАДЕМИКЪТ: Ах, точно така!
/Академикът строшава на две върху коляното си сабята на академик./
ПРИЯТЕЛЯТ /се навежда да вземе двете парчета/: Ще ги запазя като скъп спомен за твоята отминала слава.
/Побеснял, Академикът смъква ордените и медалите от униформата си и започва яростно да ги тъпче по земята. /
СЪПРУГАТА /опитва се да му попречи и да събере изхвърленото/: Недей така! Недей така! Ами, че това е всичко, което ни остана! Моля те, престани!
Завеса
1965, Париж
Йожен Йонеско
Преведе от френски: Огнян Стамболиев
