В „Тик-так“ и „Сини сънища“ Христилия Кулева напуска подчертано патриотично-публицистичния тон, познат от нейните хайку и танка, и насочва поглед към най-личните граници на човешкото съществуване: раждането, болката, затвореността и освобождаването. „Тик-так“ следва първите мигове на живота чрез настойчивото повторение на часовниковия звук. Времето отмерва появата на тялото, въздуха, плача, водата, повиването и най-сетне майчината прегръдка. Но един кратък разговор внезапно прекъсва движението. След думите „момиченце, много е грозно“ равномерният ритъм се разпада и времето спира. Така миниатюрата противопоставя естественото чудо на раждането на първата човешка присъда, произнесена още преди личността да е започнала своя път. В „Сини сънища“ тясното и болезнено пространство постепенно се превръща в пашкул. Болестта, невъзможността за движение и затрудненото дишане пораждат стремеж към процеждащата се светлина. Пропукването на обвивката води към чистия въздух, слънцето, цветята и полета. Образът на пеперудата превръща освобождаването на тялото в духовна метаморфоза. Двете миниатюри се движат в противоположни посоки. Първата започва с раждане и завършва със застинало време; втората започва с болест и ограничение, но достига до разтворени криле. Между първия дъх и свободния полет Христилия Кулева изгражда кратък, но въздействащ разказ за ранимостта и способността на живота да се преобразява.
МЕЖДУ ПЪРВИЯ ДЪХ И ПОЛЕТА – две лирически миниатюри от Христилия Кулева
ТИК-ТАК
Тик-так. Време за раждане.
Тик-так. Появих се на белия свят!
Тик-так. Поех първата глътка въздух.
Тик-так. Проплаках от болка.
Тик-так. Обля ме вода – продължих да плача.
Тик-так. Повиха ме – не мога да помръдна.
Тик-так. Капки в очите – разтекоха се по бузите ми.
Тик-так. В ръцете на мама съм – най-после!
Тик-так. Звън – баща ми пита „какво е, как изглежда“,
а мама казва „момиченце, много е грозно“.
Тик… Тик… Тик… Времето спря…
СИНИ СЪНИЩА
Температура. Болка. Кашлица. Затруднено дишане.
Размърдвам се. Опитвам да се протегна. Тясно ми е. Не мога да помръдна.
Писва ми. Оглеждам се. От някъде се просмуква светлина. Привлича ме.
Пролазвам. Над мен нещо леко се пропуква.
Нахлува чист въздух. Опиянява ме. И светлина.
Изнизвам се от пашкула и разпервам криле.
Топлина. Слънце. Ухание на цветя. Политам на воля.
Светът е прекрасен!
Христилия Кулева
