МИГОВЕ ОТ СЕНКИ – апеви на Христилия Кулева

И
не, че
е тъжно –
търкаля се
светът, не спира
и
дните
си пилей
с куража на
сетен бездомник.
Той
разбрал –
животът
не умира –
само заспива…
И
нищо
не помни.
Напролет ще
хукне задъхан
и
потен,
дори не
усетил, че
това няма край,
а
само
забрава
за предишни
наши животи.

*
Връз
шума
тихичко
поспи в нощта,
очи притворил.
По
хълма
овъглен
ти бос тръгни
от гръм разбуден.
И
звезди –
мъниста
от внезапен
дъжд, вземи сега.

*
Над
шума
ланшна днес
снежец вали.
Протяга снага
реката и влачи
полуизгнили
жълти листа
и клони.
Слънце
на
небе
изгрява,
чучулига
кръшна песен пей.

*
След
смъртта
в лозето
само бурен
на воля расте…
Ожъна набързо
смъртта със косата си
щастливите есенни дни.
И
тихо
бръшлянът
по къщата
зелени черги
неуморно тъче…
Зиме, лете в зелено
завива нейното сърце.

*
За
тебе
утрото
попитах,
а то се замъгли.
*
За
тебе
гората
попитах,
а тя изгоря…
*
За
тебе
небето
попитах,
а то заваля…
*
За
тебе
полето
попитах,
а то пожълтя…
*
За
тебе
цветето
попитах,
а то повехна…
*
Аз
вече
не питам
вървя сама
към бъдещето
заедно със сина.

*
За
да се
опълчиш
на врага си
е нужна смелост.
И
още
повече –
на приятели
да се опълчиш.

*
Днес
щурец
сбогува
се с лятото –
тъжна песен пей.
И
колко
чувства във
прощалната
му песен има.
Как
скучно
ми е без
певеца наш –
къде си Щурчо?
Аз
моля –
напролет
ела отново,
щурецо весел.

*
На
брега
стоя и
с морето си
говоря тихо,
а
вълна
пенлива
по пясъка
следи изтрива
и
шанс
за нови
спомени
свидни открива.

*
Тук
градът,
наметнал
се със златна
есен, притихнал,
с дъждовните капки
жаждата на земята
утолява. Вятър сънен
по улиците шета.
Дърветата голи
клони протягат
към небето.
Птиците
вече
са
на път
към топли
страни – на юг.
Студът пристигна…

Христилия Кулева