В рубриката „Във фокуса ни“ представяме биографията на един от най-интересните и многопосочни български възрожденци и следосвобожденски общественици – писател, публицист, дипломат, организатор на първото българско земеделско и промишлено изложение, създател на първия учебник по ботаника и активен културен деец. Неговият живот е пример за необикновена енергия, широки интереси и принос към развитието на българската литература, образование и обществен живот.
ВЪВ ФОКУСА НИ: МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ
11.08.1854 – 14.02.1916
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Ранни години и образование
Роден е на 11 август 1854 г. във Видин, тогава в Османската империя. Той принадлежи към поколението творци, формирани през Възраждането, които развиват своя литературен и обществен потенциал след Освобождението. Първите му публикации се появяват в списанията „Читалище“, „Право“ и „Ступан“ и са предимно на икономическа тематика.
Обществена и административна дейност след Освобождението
След 1878 г. заема редица важни административни длъжности: управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, както и в Министерството на финансите. Работи като дипломатически представител във Виена и Белград.
През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Той е инициатор и организатор на първата държавна лотария в България – неговият подпис стои върху всички 300 000 билета.
Литературно творчество и принос
След 1900 г. се посвещава на писателска и публицистична дейност. Редактор е на вестник „Балканска трибуна“ и редовен член на Българското книжовно дружество. Създава и редактира едно от първите земеделски списания – „Домакин“. Автор е на първия български учебник по ботаника за средни училища, отпечатан в Белград през 1881 г.
От 1890 г. активно участва в следосвобожденската белетристика, като пише разкази, очерци и хуморески, свързани с живота на българското село. Творчеството му е част от критико‑реалистичната линия в българската литература редом с Иван Вазов, Тодор Влайков и Алеко Константинов.
Сред по-известните му произведения са:
- „Така се лъже човек. Хумореска“ (1899)
- „От късмета е всичко на тоя свят“ (1904)
- „Три срещи. Спомени от миналото“ (1899)
- „Бирникът дошел“ – драматизация (1905)
- „Тахир Беговица“ (1910)
Езикът му е колоритен, богат на диалектизми, турцизми, пословици и поговорки. Създава галерия от образи на обикновени хора и внася в литературата жизнена, игрива насмешка.
Научни, културни и организационни инициативи
Според биографията, публикувана от Регионална библиотека – Видин, която носи неговото име, той е:
- автор на първия учебник по ботаника за средните класове (1881)
- първият директор и организатор на Пловдивския панаир (1892)
- първият българин, летял с балона на Еужени Годар
- един от радетелите за земеделско образование в България
- инициатор за основаването на Дружеството на българските журналисти и негов председател
- организатор на първата държавна лотария
- първият български писател, дръзнал да напише оперно либрето („Тахирбеговица“)
- издател и редактор на списание „Домакин“ и вестник „Балканска трибуна“
Михалаки Георгиев като учен
Наследство и значение
Умира на 14 февруари 1916 г. в София. Неговото творчество и обществена дейност оставят трайна следа в българската литература, журналистика, образование и културен живот. Той е сред малкото автори, които успяват да пренесат народното устно разказване в художествената литература, създавайки живи, запомнящи се образи и неподражаем езиков колорит.
ТВОРЧЕСТВО
ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО
редакционна статия
