ПАМЕТТА НА ИЗКУСТВОТО

ДИМИТЪР КАЗАКОВ – НЕРОН – статия на Габриела Цанева

Димитър Казаков – Нерон (22.06.1933-16.01.1992) е един от малкото български художници, присъстващ с изкуството си в най-големия музей в света, парижкия Лувър. Роден е в село Царски извор, Търновско.

През 1965 г. завършва специалност „Графика“ при проф. Ефтим Томов във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. Още на следващата година, 1966 г. участва в художествени изложби в България и общи в представителни изложби в чужбина. През 1967 г. получава наградата на СБХ за графика.

В творчеството на Димитър Казаков са вплетени фолклорни мотиви, които стават знакови за неговите картини.

Освен като чисто декоративен елемент, фолклорът присъства в неговите творби и като изобилие от теми и сюжети, и като обект на изображение; в тях е вплетена и народностната митология, и бита, и естетическият идеал. Доминират женските образи, с цялата гама на емоционално присъствие и плътност на характери и роли.

Усещането за дуалност понякога е ярко-яростно, натрапващо се, често изглежда, като че ли светът на приказното наднича иззад света на битийното, пробива платното и влиза при зрителя, за да провокира въображението и изостря чувствителността ни за магичното, скритото – онова, което стои на крачка отвъд реалността.

Гергана, худ. Димитър Казаков – Нерон

Към извора, худ. Димитър Казаков – Нерон

Творбите му впечатляват с изяществото на рисунъка и чистотата на формите, със сложността на композицията, която въпреки това остава ефирна, подвижна – като носена от вятъра, съхранила усещането за и същността на движението.

На чешмата, худ. Димитър Казаков – Нерон

При него абстрактното не е израз на творческо безсилие, което пречи на много художници да създадат реален, конкретен образ на виденията на въображението си; то не е антипод на детайлното изобразяване на предмета-образ.

Лазарки, худ. Димитър Казаков – Нерон

Димитър Казаков е конкретен, пределно подробен в материализирането на идеи и представи. Всеки щрих е поставен точно там, където ще натежи колкото е нужно, за да даде дълбочина и сила на образа, който загатва.

*

Работи с всички техники и с огромна палитра от материали.

Това му дава свободата и възможността да „разказва“ със средствата на визуал-ните изкуства различни истории, като създава широка гама от стилистични нюанси на изобразяваното, за да постигне и различно въздействие върху естетическото възприятие и нагласа на зрителя.

Много различен е той в платната, които семпло отделят индивида от групата. Тук вече няма нищо излишно, нищо, което да разсейва сетивата – имаме пред себе си само момичето с бялата кърпа – една плоскост, зад която трябва да надникнем, за да проумеем вътрешния, духовен свят на личността.

Момиче с бяла кърпа, худ. Д. Казаков – Нерон

Димитър Казаков осъществява 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980 година. Именно тя дава тласък на кариерата му.

Следват десетки прояви по света, при които излага свои произведения в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург.

Негови творби са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувър, Париж и са част от Императорската колекция в Токио.

Заедно с брат си Никола Казаков даряват на музея в Трявна, който се помещава в Славейковото школо, над 500 свои творби – живопис, рисунки върху теракота и фаянс, дървена и каменна пластика.

Умира на 16.01.1992 г. в гр. Божурище.

Габриела Цанева