МОЕТО КРЕДО – стихотворение на Иван Бързаков

…Смъртта, вярвам, дори на един
единствен невинен, струва толкова, колкото и целият океан от нищо
неподозиращи жертви, океана от страдания и мъка, който тогава заля
родината ми и света.
И в нов вид продължава и сега…

Срамувам се,
че толкоз много ми е дадено,
а нищо не направих
досега!
За тях –
убитите коварно с нож в гърба.
Насечените с брадва.
За обесените.
Удушените.
За мъртвите тела,
които дишат в нас.
Разстреляните –
тайно заровените,
полуживи –
за да изгният непогребани.
За осакатените.
Това сме всички!
За изтезаваните.
За изгнаните.
За онеправданите.
Преследваните,
десетилетия не –
цяла вечност!
Близките им и роднините –
и те.

Не, нищо не написах досега!
За онова чудовищно
проклятие
в съдбите ни.
За подлостта.
За стъпканото
във калта
разпятие.
За ужаса в арестите.
За робството.
За гаврата –
с душите ни!
За Престъплението,
за което
тъй много малко
вече се говори –
тъй страшно много
се мълчи!

За онова Отровно Цвете,
което
днес ни обгръща
с пипалата си отново,
един към друг омразата
ни връща
и я множи.
Души ни!
В нови цветове цъфти.

И не написах нищо
за изгорените.
За всички изгорени.
И за смазаните.
Унижените.
Отчаяните.
Както преди,
така и днес.
В родината ми.
По света.
Навсякъде.

И много,
много ми е мъчно…
Всичко в мен гори.

3 януари 2008 г., из „Яростно в скръбта“, 2009

Иван Бързаков