МОЕТО СЪРЦЕ Е ДЕТЕ – поезия на Билал Лайпанов
*
Отровен си, мой враг, отровен,
но как ще съскаш,
когато узнаеш,
че мога да правя лекарства
от скритата в тебе отрова!
*
Пораствам.
Трупат се годините,
но моето сърце
все още е дете.
Навярно затова
е трудно да живея.
*
Държа шлейфа на пролетта –
мое щастие и изпитание.
Ще го направя знаме на своя дом,
своя съдба и светиня.
Ако знаеше пролетта
как бих лелеял за нея,
ако шлейфа ѝ съхраня,
би се върнала непременно.
*
Снегът и луната
надничат през твоя прозорец,
с тиха радост сияят.
В своя гняв съм готов
да затрупам луната със сняг.
*
Скъпа моя,
защо не поглеждаш
към очите ми,
виещи като гладни вълчета?
Дъжд, защо не се сипнеш
връз горящото мое сърце?
*
Ако мерило за любов
стане постелята,
любовта ще се изроди.
Ще посърне.
Тя е пищна зелена трева
и не бива да се превръща в сено.
*
Нека съм дърво, растящо върху камък.
Аз знам: не съм от него по-голям.
И нека казвам,
че съм се устроил върху камъка –
и него утре няма да го има,
и мене също. Знам това.
*
Добавя слънцето към изгрева
и топлина, и светлина.
Так и ние да запазим
създаденото от предците ни,
да го преумножим.
*
Едни за своята родина
кръвта си в битките проливат.
За тлъста мръвка,
за медалите на сатаната
продават други родната земя
и доброволно я напускат.
*
Чакам те,
макар че вече не вярвам.
Вслушвам се в стъпките,
във всеки шум.
И все напразно.
Не настоявам да ме чакаш.
Макар и да умра.
Сега не мога да се радвам
дори и ако дойдеш боса.
Превод: Иванка Павлова
Подбор: Цонка Великова
Билал Лайпанов
СРЕЩА И ПОРТРЕТ НА АВТОРА
Когато през есента на 1985 година съдбата ме срещна с него в Москва, той каза: Радвам се да се запознаем братовчедке!
Приех това като закачка. И всеки път се смея, когато повтаря това. Какви братовчеди? Той е кавказец, по народност карачаевец. По религия – мюсюлманин, родния му език и тюркски.
Но ето, че един ден ми разказва „карачаевската“ легенда за техния най-мъдър хан. Извикал този хан при себе си петимата си сина и ги помолил да пречупят сноп лозови пръчки. Нататък и сюжета и поуките от легендата всички ги знаем. Но чия легенда е тя? Наша или тяхна? Но ако е обща, какво е общото между нас?
По-късно потърсих следите и ги открих в нашето, българското кавказко минало, което тогава не ми беше известно.
Сега само се чудя, как така някакви наши исторически корифеи наскоро установиха, че такава легенда всъщност нямало. Просто един български родолюбив учител я бил измислил за учениците си в сегашни времена, за да повдигне патриотизма им? На всичкото отгоре и кавказците взели та я научили! Да се чудиш ли, да плачеш ли? А те, карачаевци знаят и твърдят, че сме братовчеди.
*
В годината на нашето запознанство Билал Лайпанов беше удивително и впечатляващо съчетание от мъдрост, талант – още тогава обществено признат и детска чистота с непознаване на много неща от модерния свят.
Никога няма да забравя как в един разговор относно изселването от родните места в пустините на Казахстан на карачаевския народ, заради предателство, той каза:
– Народът не може да бъде предател сам на себе си! Предатели могат да бъдат само отделни негови членове. Народът изразява волята си.
*
Днес Билал Лайпанов (Билал Аппасович Лайпанов), който е роден на 12.04.1955 г. в село Кок-Сай, република Киргизстан, който е завършил Литературния институт в Москва (1984) и специалния факултет ИСАА при МГУ (1993), който е бивш работник в завод, кореспондент на вестник, преподавател във ВУЗ, директор на издателство, редактор на списание, който след първата си публикация през 1970 г. , през 2012 година издава 21 тома със свои избрани произведения, представя свои стихове и на езика на карачаевските братовчеди – българите.
Той, който е високо оценен тюркско езичен писател, поет и преводач на роден език на едни от най-високите литературни произведение.
Член на Съюза на писателите на СССР (1988) и член на Съюза на журналистите на СССР (1988). Отговорен секретар на Съюза на карачаевските писатели (1993).
Автор на стихове, драми, повести, романи, стихопрози, публицистика, научни изследвания. Превежда на карачаевски език «Хамлет» на Шекспир, «Малките трагедии» на Пушкин и др. През 1996 г. Съюзът на писателите на Русия и Международното съобщество на писателските съюзи го предлага за Държавна награда на Русия за литература.
Почетен доктор на КЧГУ (2002). Народен поет на КЧР (2003).
Почетен академик от Международната Тюркска академия (2004).
Член е на Съюза на писателите на Норвегия (2004), където живее от 1990 година.
През 2006 г. по инициатива на Чингиз Айтматов, Карачаево-Черкезкият Държавен Университет издига кандидатурата му за Нобелова награда за литература.
Негови творби са превеждани на турски, норвежки и др. езици. Скромна биографи?. Нали?
Представяне: проф. Цонка Великова
