МОЛИТВИ – поезия на Тони Теллалов

МОЛИТВА

благослови, Господи,
чорбицата, ракията и чесъна,
и ми прости, че тази нощ ще дезертирам,
и утре няма да се бия,
за кефа и за славата на царя,
и ако направиш, Господи, така,
че всеки прост войник да хвърли пушка,
и трябва царят да убива цар,
камъни ще дялам, Боже,
за да вдигна амфитеатър,
където всички да ги гледат
как се бият със бастуни,
замерват се със хапчета за кръвно
и нямат вече инсулин.

МОЖЕ ЛИ?

А помниш ли,
брояхме облаци в небето,
пчели ловяхме в цветовете на петуниите
и кораби строяхме –
страшилища на локвите зад блока…

Днес се мажем със боя,
замерваме се с камъни
и палим чучела,
подобни на телата ни…

Докато поемаш дъх,
преди да ме напсуваш пак,
може ли да ти покажа
една прекрасна жаба?

КОЗИ ПО СИПЕЯ

/по Й. Кръчмаров/

бързо съмва.

козите все така кръжат по сипея.
като разкривени от битките конници –
сенки насочили копия в изгрева.

бързо съмва.

вълните разбиват скалите.
скалите разкъсват морето.
лунатично въртят се козите.

мълния плисва в небето.

и въздига козите
между Бог и морето,
като птици със тъмни рога.

монолог с костенурката Чарли

все се каня да те питам, Чарли,
ти изпитваш ли тъга,
не по някого и нещо,
а неясна и мистична,
сякаш живееш вселенски далеч
от място където си смела идея?
много искам да те питам, Чарли,
нощем гледаш ли звездите,
сякаш искаш да се гмурнеш
в малък тесен процеп,
който ей сега ще се отвори
и ще трае само миг?
случва ли се да почувстваш, Чарли,
тъгата, като лявата ръка на Бог?

* * *

Моето обедно пиянство,
в този посипал се сняг –
каква съвършена измама,
за настъпил най-после покой.

Натрупват снежинки в кръвта ми
и вече прозират следите
на хора, жирафи и птици,
маймуни, глигани, змии…

Тихо с върбата говоря:
-Кои са на дядо ми стъпките?
Тя мълчаливо прошепва:
-Твои са всички следи!

* * *

мило дръвче,
ще ти сложа часовник,
да ти брои черешите напролет,
птиците през лятото,
листата – наесен,
и ако спре през зимата,
ще разбера – научил е вече
всичко от теб.

Тони Теллалов