МОМИЧЕ И ВРАНА – приказка на Надежда Тодорова

Добро се с добро отплаща

Имало едно време, а може и да го има и сега, едно малко градче, което се криело в прегръдките на висока планина. Край него течала бистра река. Тя тихо ромоляла и отразявала светлината на слънцето. Мостовете над нея били построени от бели камъни, с големи арки и свързвали различните части на градчето. Местните жители често се събирали край реката за риболов или просто, за да се насладят на спокойствието и красотата на природата.

Къщите в градчето били изградени от камък и дърво, с покриви от червени керемиди. Всяка сграда била украсена в различен цвят. На някои стени имало изрисувани различни фигури на животни, хора или цветя. Така всеки, който се разхождал из тесните и павирани улички, можел да се досети кой живее в къщата. От поставените на тротоарите саксии пъстри цветя разпръсквали своя аромат.

В края на градчето, в началото на боровата гора, се издигала малка жълта къщичка. На стените ѝ имало изрисувани музикална стълбица с ноти и котва. Къщата била оградена с дървена ограда. Имало и малка градинка, в която цветята били подредени като дъга. В къщата живеело едно момиченце на име Невен. И то наистина приличало на слънчевото цвете. Косата на Невен била светло руса с червеникави кичури. Очите ѝ – сини като морето. Бащата на момиченцето бил капитан на търговски кораб и отсъствал с месеци от дома. Тогава майката на Невен, която преподавала уроци по музика, свирела тъжни песни на пианото.

*

Веднъж, след като се прибрал от поредното плаване, баща ѝ подарил две малки обички с буквата Н. Те били обсипани със сини камъчета, с цвета на нейните красиви очи.

-Знаеш ли, че тези обички са много специални – казала майка ѝ, докато внимателно ги закопчавала– Освен, че са с твоята буквичка, с нея се пише и думата надежда. Пази ги и докато ги носиш, никога не губи надежда, ако изпаднеш в беда.

„Н като Невен, Н като надежда“ – спомняло си думите на майка си момиченцето, щом докосвало обичките си.

*

Един летен ден, както си играела сред цветята в градината, Невен дочула странен шум, носещ се от оградата. А след малко последвало и тревожно грачене. Малка врана се била заклещила в процепите между дъските.

Момичето се втурнало към птицата. Помилвало я по черната главица, говорило ѝ ласкаво. Щом враната се успокоила, детето внимателно я извадило. Тогава забелязало капки кръв на нейното сиво коремче. В опитите да се освободи била наранила крилото си. Невен разбрала, че не можела да пусне птицата на свобода, докато тя не оздравее.

Занесла я вкъщи и превързала грижливо крилото ѝ. С помощта на майка си направила клетка и поставила внимателно враната в нея.

Дните минавали. Птицата се оказала много любопитна и постоянно подскачала в клетката, оглеждала с интерес къщата. Обичала музиката и когато майката на Невен свирела на пиано, започвала да пее. Песента ѝ приличала повече на ритмично грачене и развеселявало хората край нея. Понякога се опитвала да изговоря и кратки думи. Лека-полека крилцето на пленницата зараснало. Тя се опитвала да лети в тясната клетката. Детето разбрало, че е време за пусне враната на свобода и отворило вратата.

А птицата… направила няколко кръга и се върнала отново в къщата. Опитала се даже да изграчи „Невен“, но се чуло много смешно „Нев, не“. Явно предпочитала компанията на хората, пред тази на своя вид. Така момиченцето се сдобило с един по-различен домашен любимец. Враната често летяла над главата ѝ, придружавала я до училище и я чакала пак отново, когато учебните часове свършели. Дори се научила да брои до десет и изпълнявала различни трикове.

*

В един горещ неделен ден Невен решила да се разходи в близката гора, докато майка ѝ засявала нови цветя в лехата до оградата.

Момичето обещало да се върне скоро и да не се отдалечава много от къщата. Но когато навлязло в гората видяло едно пъстра пеперуда и се втурнало след нея. Така неусетно поело по пътечка, която го отвела далече.

Детето разбрало, че се изгубило. Хукнало да бяга по обратния път. Но в бързината се спънало в един дебел клон и се затъркаляло по склона. За беда попаднало в дълбок трап. Колкото и да се мъчела Невен не можела да излезе навън. Викала за помощ, но никой не я чул.

*

Разбрала, че е сам-самичка и заплакала. Тогава чула плясък на криле. Долетяла нейната врана. Птицата подскачала около нея и грачела „Помощ, помощ“, а после кацнала на рамото ѝ и внимателно клъвнала обичката. „Н като Невен, Н като надежда“ припомнило си думите детето.

Усмихнало се, защото разбрало какво иска да му каже враната.

Свалило едната си обичка, прегърнало птичката и казало:

-Занеси тази обичка на мама. А после се върни с нея при мен. И побързай, моля те, защото ме боли ръката. Май съм я ударила зле, когато паднах.

Майката на Невен била излязла на пътя и се оглеждала за дъщеря си, която много закъснявала. Тревожела се да не би да е изпаднала в беда и се канела да отиде в гората, за да я потърси.

В този миг враната долетяла и пуснала обичката.

Тревожно грачела „По-по-Нев“, политала към гората и се връщала. Жената разбрала, че детето е изпратило птицата и тръгнала след нея. Не след дълго намерила Невен и двете се прибрали вкъщи.

Така враната се отблагодарила за стореното добро. Не напразно хората казват, че „добро се с добро отплаща“.

© Надежда Тодорова-НадиКа