ПАТРИАРХУ НЕОФИТУ, ПОКЛОН – поема на Тодор Билчев

Със глас на ангел и осанка на светец,
минаваш тихо и край моята душа.
Огрява слънце и я гали тих ветрец,
до твоята, когато се докосне тя.

Че страсти бурни времето ги укроти.
И свети в теб Божествената светлина.
От раните дълбоки не личат следи.
Че всичко в теб сега е само тишина.

Сияе мъдрост от косата бяла днес.
Тъй много мъка спи под склопени очи.
И тихо пак при тебе Святостта ще се спре.
Но тук завинаги ще бъде и блести.

Светейшество единствено, почивай в мир.
Не може светлината ти да угаси
дори и времето, изтичащо безспир.
В сърцата ни оставаш вечно ти да си!

14.03.2024 г. 8.29 ч., Русе

Тодор Билчев