НАБИЙ МЕ – хайбун на Людмила Данова

Работата ми като детска учителка ме е сблъсквала с различни деца, някои по-буйни, други съвсем спокойни и изпълнителни. Палавите деца изискват много по-вече внимание и грижа, за да ги опазиш невредими от собствените им необмислени лудории, както и да ги научиш да ценят и пазят себе си и другите.

Понякога се изискват нерви с дебелината и здравината на метални въжета, за да се справиш с предизвикателствата, които ти поднасят такива деца. Но да си детски учител е повече призвание, отколкото об-разование, така мисля аз. Само с любов към професията и отдаденост към малките ти възпитаници се преодолява изтощението в края на седем часовия работен ден.

В групата си имам едно прелестно създание, русо и синеоко момиченце на две годинки, разбира всичко, говори много, с богат речник, повече даже от този на депутатите, както се шегува майка й, голям емпат, с още по-голям инат. Има дни в които изпада във фаза на „беснеене“ и отричане. Хвърля предмети, кубчета, час-ти от лего, книжки, без да гледа на къде. Команди СТОП и молби, заповеди като СПРИ, съвсем не вършат работа.

Аз в такива изблици прибирам всички опасни предмети и я наказвам с мълчание. Тя не издържа и две минути да бъде игнорирана. Започва да обикаля около мен, да се извинява, да ме прегръща, а днес дойде и ми каза:

– Може ли да ме набиеш, вместо да ми се съйдиш и мъйчиш? – /звуците л и р не навсякъде са й лесни, все пак е само на две/

наказанието
боят ли е
или мълчанието

Признавам, че не успях да устоя на този въпрос и с полу усмивка й отговорих, че аз деца не бия, само им се сърдя.

А истината е, че от всички деца, даже от най-палавите мога всичко да изтърпя, но от възрастните, не.

детски учител
звънят ушите ми
детски смях и плач

Людмила Данова

Текстът е селектиран за „Човек. Антология на българското хайку“ със съставители Димитър Анакиев и Габриела Цанева, изд. gabriell-e-lit. Авторът е включен в изданието с други, предложени от него произведения – бел. ред.