ОЩЕ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС ЗА ХАЙКУ НА НЧ „ИНТЕРКУЛТУРА 21 ВЕК – 2006“ – 2025 – статия на Габриела Цанева и конкурсни творби

В началото на пролетта приех да стана член на жури в конкурс за хайку поезия, обявен от столичното НЧ „Интеркултура 2006“. Имплицитно, поканата съдържаше и ангажимент за участие в представянето на конкурса и неговите резултати в българското литературно пространство, в качес-твото ми на гл. редактор на сп. „Картини с думи и багри“ и кореспондент на сайта „Културни новини“.

Конкурсът за хайку поезия е първи за организаторите. Това винаги е събитие и винаги носи изненади. В случая, изненадата е приятна. Особено приятно се оказа за мен, като главен редактор на списание за литература, да открия нови, талантливи поети! Двойната ми роля на журиращ и човек, преценяващ кои от конкурсните творби могат да станат част от мозайката, която представяме на четящата аудитория от името на сп. „Картини с думи и багри“ и изд. gabriell-e-lit бе предизвикателство, което ме изпълни с очакване. В края на април получих предложенията, изпратени от участниците за конкурсната селекция.

Впечатляващо – 58 хайку от 20 поета!

Не остана незабелязано силното присъствие на автори, които активно сът-рудничат на списанието, както и на творци, участвали в проекти на издателството. Това винаги радва. Но, без съмнение, много радва и фактът, че състезания като настоящото вдъхновяват и стимулират за творчество и приобщават към българското литературно поле нови хора.

А, сега, нека пристъпим към онова, което направих – като читател, член на жури и редактор – да прочетем и обсъдим конкурсните творби, защото всички те заслужават да станат част от палитрата на българското хайку:

1.Анна Петрова-Дюлгерова

*

живот в прегръдка

пеперудени пашкули спят

наредени на клона

*

метеоритен дъжд

желанията ми са повече

от падащите звезди                                   

*

ефект на обектива                   

над хоризонта заедно

слънце и луна

И трите хайку на Анна Петрова-Дюлгерова са красиви! Всяко от тях рисува картина, като всяко създава и своеобразна капсула на нагнетени състояния и емоции.

Първото – усещане за топлина и близост, за любов и полет; но и за сън, забрава и несвобода.

Второто, напомни ми мой стих – може би това ме накара да го оценя много високо, а след това да го отхвърля от селекцията си – не го приех като достатъчно оригинално – но това е личното ми усещане, което няма общо с обективността. И все пак – извън уговорените точки за класиране /от 6 до 10/, дадох 5 – защото не можех да го отмина.

Изключително трето хайку – като внушение и образ; неслучайно печели максималната оценка на Минко Танев; но – твърде много е писано за слънцето и луната, според мен.

2. Дияна Иванова

*

Луната заспа

и в цветен проблясък

роди се зора!

*

Усет кадифен

без повод  усмивка на фея

нов прилив любовен!

*

Заскрежен безкрай,

трохичките са пай –

съдбата на врабче.

Предложенията на Дияна Иванова са свежи, игриви – едно намигване към „сериозното хайку“. Търсени или не, римата и ритъмът присъстват в нейните стихове и това ги прави оригинални и освободени от теоретични рамки и желание за харесване и одобрение.

При първия си прочит, селектирах третото хайку – много топлина има в заскрежения безкрай на неговите 17 срички!

3. Боряна Ботева

*

прекършен клон

на алеята в парка                     

нима те е страх

*

цъфна синчецът

сапфири по полето

колко струвам

*

ябълков цвят                              

се сипе като снежец

побеля косата ми

Много експресивно първо хайку от колекцията на Боряна Ботева, което селектирах при първия прочит на конкурсните творби. Авторът пряко влиза в диалог с читателя, като с това провокира участието му в сцената, която рисува с хайку стиха.

Този стегнат, ясен стил остава отличителен знак на всички творби, изпратени от поетесата. Директен диалог – със себе си, с мен, с теб?

Допадна ми много и второто хайку – едновременно образ-метафора; деликатно използване на киго и очертаване на един твърде натоварен триъгълник – цъфтеж/раждане/синчец; сравнение/метафора синчец/сапфир… и автооценката – въпрос без отговор – колко струвам!

Третото хайку е селектирано и високо от оценено от Димитър Анакиев. Същият триъгълник при изграждането на внушението – цъфтежът / природа / пробуждане; сравнението / метафора; обръщането към себе си и оценяването на същността…

4. Силвия Павлова

Аз съм увредена

с недостатъци и страх…

но чак до там светло бъдеще               

Силвия Павлова представя само едно хайку! Изключително. В много отношения. Да, то е различно от всички стихове, представени в този конкурс. Но освен това, такава хайку поезия се среща рядко у нас. У нас е все още господстващо схващането, че хайку е поезия за природата.

Тази ярка поетична честност, това вглеждане в себе си; тази дисекция на същността – срещат се рядко не само в хайку. Това за мен бе достатъчно да дам най-високата оценка именно на това хайку.

За разлика от Димитър Анакиев, който също дава най-висока оценка за единственото хайку на Силвия Павлова, което приема като своеобразен поглед на поета към бъдещето, аз виждам друго. Виждам една безусловен отказ от илюзии, едно болезнено, до дъно изстъргване на миналото. Онова минало, в което мантрата на управляващите беше вярата в „светлото бъде-ще“. В своя отказ от илюзии, авторът стига до тази дълбоко белязана от идеологията на комунизма своя страна, която е останала чиста.

Именно отказът от „светлото бъдеще“ е онова, което прави личността силна и неподвластна на увредата, недостатъците и страха, към които ни тласкат всички манипулатори – политици, медии, тролове…

5. Людмила Данова

*

счупено огледало

моят образ

на седем парчета

*

пороен дъжд

реката тече

в различни цветове

*

стар семеен албум                                      

от всяка снимка

ме гледа звездичка

Людмила Данова е автор, когото добре познавам като творец.

Прекрасен белетрист, тя умее да се вглежда в мига. Това я прави и майстор на кратките източни форми.

Всяко от предложените хайку разказва различна история, носи различна естетика и препраща към различни аспекти на колективното несъзнавано, кристализирали във фолклорни модели и препратки; всяко оставя различен отпечатък върху усещанията на читателя.

Първото бе част от моята първична селекция, като е оценено и от Димитър Анакиев. Минко Танев дава много висока оценка на третото хайку, с което то става част от отличените творби в конкурса.

6. Ангелина Михайлова

*

Слънцето коси

със златен сърп вълните.         

Летен урожай.

*

Лятото свършва.

Ято птици в безкрая.             

Многоточие.

*

Морето шуми.

Прелиствам сезоните.

Шуми есента

Интересна поредица на Ангелина Михайлова. Сезонното начало, пейзажността – на пръв поглед доминират в нейното предложение.

Изключително експресивно първо хай-ку! Селектирах го незабавно при първия прочит. Необичайна метафоричност – наричаме понякога луната „косач“ – на звезди, на облаци, на настроения. Но слънцето?! То няма сърп. И все пак – то е двигателят на летния урожай на вълни.

Откъде тази образност – порази ме. Второто хайку също. Три къси изречения, безглаголни констатации; и – многоточие. Това „многоточие“ – индиректно свързано с ятото птици в безкрая ме накара да избера това тристишие, много високо оценено от Минко Танев.

7. Наделина Цветкова

Роза

Червена, нежна и красива.

Стои единствена в снега.

Ухание на сладост и младост.

Кралица

Силна, красива и студена.

На трона гордо стои.

Владееща целия свят.

Парфюм

Невидима обвивка.

Аромат нашепващ тайни.

Един миг в спомен.

Следващото предложение е на Наделина Цветкова от град Плевен. Непознат за мен автор. Необичайна конструкция е избрала за своите тристишия – всяко от тях е озаглавено. Факт, който показва, че авторът не познава „теорията“ на хайку. Или – че има дързостта да разчупва правила. Разборът на лексиката, многословието – говорят по-скоро за първото. Но това не прави тристишията лоша поезия. Във всяко от тях има ярък, запомнящ се образ, а с третото, бих казала че поетесата вече е уловила „духа на хайку“.

8. Розалия Радева

*

Аз съм пролетта.

Люлякова магия.

Ще те омая.

*

Любовта не спи –

пази сънищата ни.

Вълшебни нощи.

*

Лаконична съм.

Прорязвам като с нож.

Думите болят.

Розалия Радева представя своеобразен, откровен автопортрет – нарисуван с уверени щрихи, без полутонове.

Това е първата преценка/усещане; ако се вгледаме, обаче, ще видим крехкостта на споделения блян/спомен. Всяко тристишие следва структурата 5-7-5, като всеки ред е отделно изречение; отделна мисъл. Но – не е трудно да се долови и другият пласт, оня, който превръща тристишията й не във формални, а в истински хайку. Красива поезия, която заслужава адмирациите ни.

9. Женя Сертева

*

тихо езеро

в отражението

хайку

*

гладен паяк

заваля ситна роса

от паяжината

*

празни нощви

на хромела в мазето

меля спомени        

При първия прочит почти отминах тристишията на Женя Сертева, но усещането, че нещо ми убягва, бързо ме върна към тях. За да видя второто хайку – с неговия драстичен натурализъм, прикрит зад привидността на представата ни за „ситна роса“ – като синоним на свежест и красота; в това хайку тя е смърт. Това ме накара да го включа в селекцията с оценени творби. Но истински ме заплени третото хайку със своята тиха съзерцателност, която противопоставя метафората за физически глад и недостатъчност с обилието на духовна наситеност, заключено в представата „меля спомени“.

10. Цветана Качерилска-Тодорова

*

На чаша кафе                            

със нас седна скуката.

Изпи възторга.

*

Пресушена страст.                 

Няма да се повтори

оня летен дъжд.                       

*

Бяла чистота.                             

Ангелско крило трепти

в недописан стих.

Цветана Качерилска не за първи път предлага стилна, красива, богата поезия.

И в настоящия конкурс изключителна й тематична поредица впечатлява. Всяко хайку е структурно съвършено. Не само формално е спазен канона от 5-7-5 срички, не само присъства точно на мястото си емоционалното прекъсване на линейния разказ – тези тристишия  притежават онова неуловимо свойство, присъщо на истинската, преживяна поезия. Тя е единственият автор в конкурса, който събира точки от всеки един член на журито за всяка своя творба. Като поет събира най-много точки.

Димитър Анакиев оценява първото хайку.

За мен второто е най-добро и моята оценка е за него. Аз харесвам контраста – тук той е майсторски изграден. Диагоналът между метафората „пресушена страст“ и тропа „оня летен дъжд“ веднъж е очертан от отрицанието на възможността за повторение и втори път – от противопоставянето с обилието на влага. За да остави у читателя усещане за безвъзвратност и опустошение – отново обрат, след „оня летен дъжд“!

Минко Танев най-високо оценява третото хайку. При него наслагването на понятието за чистота/невинност е изключително – всяка дума е синоним на чистота.

Нито едно от нейните хайку не събира достатъчно точки, за да бъде сред наградените и отличените. Димитър Анакиев правилно решава, че трябва да бъде присъдена награда за най-добра поредица.

11. Кристина Тотева

*

Люляково лято

изплетено от цветните пчели.

Докоснах го, навярно…

*

Изплетох сама      

от дъждовните капки

душата и луната ти.                                   

*

В безветрието на очите ти

съзрях дъното на мрака.

Умирах, но възкръснах.

Много красива поезия на Кристина Тотева! Чувствам я много близка до моето светоусещане, до моя начин на изразяване. Бих дала награда на всяко от трите тристишия, което и направих при първия си прочит. Избрах да оценя второто хайку, заради необичайния образ.

Строго погледнато, това не е хайку по нито един от формалните критерии за хайку поезия. И все пак – носи духа на хайку! Чудесно представяне на Кристина Тотева.

12. Светла Дамяновска

Триптих „Баба Марта“            

*

Стара лекарка в операционната –

(бяло-червена Баба Марта)

вдява конец, за да зашие родилката.

*

В червената коса на родилката –

новопоявил се бял кичур…

От изпитанието.

*

Две  новородени човечета

бяло-червени

пеят песента на живота.

Оригинална поредица на Светла Дамяновска! Бих предложила за този триптих „Специална награда“.

В него са вплетени две много български теми – без съмнение, едната е „Баба Марта“ – с бяло-червената символика за здраве, живот и начало. Другата наднича някак „зад кадър“, но се усеща силно и жизнено и тя е „Бабинден“ – празникът на родилката и акушерката – и отново доминиращото начало на започващия живот. И двете теми са свързани с пролетта, пробуждането, възраждането, прераждането – кръговратът на сезоните, безкрайността на битието.

Още първият стих противопоставя старостта и началото на живота – но не като противоборство, а като взаимнодопълващи се същности – двата гласа, които пеят песента на живота.

13. Жулиен Райнов

*

времето тече

в търсене на любовта

ни споделена

*

цветя в полето

парфюмът на пролетта

носа ми гали

*

пейзажи зимни:    

пътувайки във влака

през прозореца

Трите хайку на Жулиен Райнов носят особеното очарование на индивидуалния авторов глас. Те са формално правилни /5-7-5 срички/, но обърнатия словоред ги прави нестандартни, запомнящи се. Лично аз не харесвам обърнат словоред в поезията като литературен похват, но в случая с хайку, това добавя характер и извежда читателя от монотонността на очакваното преживяване – като да се препънеш в камък, разхождайки се по асфалтова алея.

При първия прочит селектирах третото тристишие. В него не инверсията, а смисловата пауза след първия ред е онова рязко прекъсване на мисълта, което дава възможност на читателя да усети контраста между протяжността на пътуването и мига, заключен в конкретна картина на разноликата зима.

14. Ивелина Радионова

*

Капки портокал                       

в коледната нощ

мама разрязва слънце

*

Скреж по песните

звезди на перваза ми

самотно е виното.

*

В орехова черупка                 

сита снежинка

вече е зима

Цялата поредица на Ивелина Радионова впечатлява с изяществото си, с доб-рия усет на поетесата към хайку, но и с нещо неуловимо, което пленява.

Още с първия прочит разбрах, че ще ми бъде трудно да оценя само едно от нейните предложения. Неслучайно Димитър Анакиев оценява най-високо първото, а моят избор падна върху последното. Олицетворението на снежинката – мил образ, дава топлина – както с явната препратка към ситост/доволство/пълнота, така и към дом/сигурност/топлина.

Този образ сам по себе си е противотежест на зимата – състоянието на природата, което е най-драматично за оцеляването на живота. И е естествено прекъсване /кире/ в потока на хайку.

Като редактор ще кажа, че второто хайку също заслужава висока оценка със своята нестандартна образност и изказ. Всяка дума в него сякаш стои не на мястото си в обикновената, линейна реч. Точно затова, всяка дума е метафора, която чертае образа на заскрежената самота… тя не е замръзнала – звездите по перваза са мостът към несамотата.

15. Христилия Кулева

886 г.

Низ от огньове…                    

България посреща

глаголицата!

*

лято в гората

по къпинови храсти

виното на дядо зрей                                  

*

лястовици

по жицата

на дядо броеницата

*

есенна буря

кестени валят

скъсани перлите на баба     

Христилия Кулева неведнъж е доказвала умението да пише хайку, както и други източните поетични форми и свързани форми.

И в настоящия конкурс представя заслужаващи вниманието и адмирациите ни творби. Неслучайто първото хайку е влиза в селекцията на Минко Танев. Следващите три хайку приемам като тематична поредица – ренсаку. Всяко поотделно е красив образ; заедно, градят силна емоция – едно носталгично пътуване към детството и вплетеното в представата ни за детство безгрижие и безметежност. Трите заедно бяха част от моята първична селекция.

16. Павлина Петкова

*

в ъгъла кандило

притворени клепачи

и пръсти свити за молитва

*

стара шевна машина

на мама от чеиза

съшива време и мечти          

*

гарван и черни облаци

над разрушени сгради

всяват съжаление

Павлина Петкова е автор, добре познат с афинитета си към кратките форми. Тя пише sms-поезия, апева, хайку и танка, а също кратки импресии и хайбуни. Доказала е неведнъж, че умее да „лови мигове“ и да ги задържа с думи.

И тук представените хайку имат всички качества на добрата литература, но второто е поразително с времевата линия, която очертава – мечтата, която преминава през поколенията, остава съшита във вечността. Това хайку получава високите оценки на двама от членовете на журито /моята и на Димитър Анакиев/ и така печели втората награда в конкурса.

17. Калина Николова

Пътуване

Влакът се движи

бавно през полето.

Заспа старецът.

Разходка

Кучешки стъпки

върху мокър пясък.

Пени се водата.

Сън

На верандата

спеше черна котка.

Чакаше го.

Озаглавените тристишия на Калина Николова могат да се разглеждат като микроразкази. Пестеливи картини ни поставят в центъра на действието. Декорът говори – и в трите случая за липса – сънят, като липса на осъзнаване; стъпките върху мокър пясък – като липса на стабилност; чакащата котка – като липса на обитание.

Тези истории, разказани с по-малко от десет думи, които носят силно послание и чувство заслужават вниманието на читателя!

18. Никол Андреева

*

Морето прегръща

лазурния бряг –

солена целувка

*

горди планини

тучни ливади

трибагреник танцува

*

птичка чурулика

слънцето гали

душата ми ликува                   

Много приятно е присъствието сред участници 17-годишната Никол Андреева от Горна Оряховица. Неслучайно Димитър Анакиев дава висока оценка на първото хайку на младата поетеса! Много картинно, много красиво и с добро усещане за хайку.

Личното ми пристрастие, обаче, е към третото тристишие.  Макар всеки стих да гради различен образ /три, вместо класически две прекъсвания/ при него има инверсия при прехвърлянето на качества – чуруликането на птичката гали слънцето /вместо стандартния образ, при който лъчите на слънцето галят/; това именно предизвиква ликуването на душата – птицата, която с песента си гали слънцето.

При всички случаи, Никол Андреева напълно заслужава отличието за млад участник, както и публикация на нейните стихове!

19. Илиян Сабадошев

Пунктуационна норма                           

Дребни старици:

смъртта и пустотата.

Многоточие…

Сълзи

Двама бегачи                            

в съседни коридори                                   

без победител

Опелото на Дорин Бърнев

Неравноделни

съболезнования.

Няма музика.

Илиян Сабадошев предлага за конкурса три озаглавени хайку. При него, обаче, усещането за хайку е на друго ниво, в сравнение с това на други участници. Поетът не само спазва формалната структура 5-7-5 срички в своите тристишия, но показва и добро разбиране на прийома за прекъсване на мисълта/повествованието /кире/.

Всяко от неговите озаглавени хайку заслужава висока оценка в селекцията на журиращия. Моят избор и оценка е за второто – освен определена конкретна карти-на, то създава обобщен образ на състезателното начало в мирозданието.

Едновременно нагнетява усещане за безсмислие; но и усещане за многообразие, за безброй възможности. Цялата колекция заслужава адмирации и вниманието на читателя.

20. Даниела Николова

*

Безкрайни ограничения      

в широкото пространство.

Взирам се в тях.

*

Отдалечени хора

гонещи нищото.

Защо ли?

*

Огнени страсти

в крясъците на отчаянието.

Заравям ги.

Трите хайку, предложени от Даниела Николова правят впечатление със своята социално-философска натовареност и личностно присъствие. Могат да се разглеждат като ренсаку, тъй като третират преплитащи се, зависими една от друга теми, взаимоотношения и настроения. Това ги прави мощно въздействащи – не само като поетично внушение, но и като ярък протест срещу констатираните от лирическия Аз ограничения, отдалечаване и отчаяние. Във всяко едно от тях, както и в общата им конструкция има добро усещане за хайку – като начин за възприемане на действителността, като култура и като послание.

Цялата поредица за мен е интересен и оригинален текст, който селектирах при първия прочит на конкурсните творби и определих за публикация в списанието.

Текст, който окончателно ме убеди, че предварително обявената „квота“ от 10 хайку е недостатъчна и би ощетила читателя, лишавайки от качествена поезия.

Поздравления за всички участници в първото издание на Националния конкурс за хайку на НЧ „Интеркултура 21 век – 2006“, град София, подкрепен от сп. „Картини с думи и багри“!

Надявам се, че след този успешен старт конкурсът ще има дълга и красива история, а авторите, изпратили свои творби за състезанието, ще станат автори в сп. „Картини с думи и багри“.

д-р Габриела Цанева, гл. редактор на сп. “Картини с думи и багри”