Представяме три нови стихотворения на Росица Копукова – поетичен поглед към зрелостта, времето, любовта и духовната висота. В „Секретно любовно“ авторката се връща към уязвимостта на чувствата и зрелия копнеж; в „Задминаване“ – към мисията на твореца да надмогва времето; а в „Не можем“ – към мъдростта да приемаме живота като път, който оставя следи. Поезия, която съчетава човешка топлота, нравствена яснота и онзи характерен за Копукова вътрешен ритъм на светлина и отговорност.
НЕ МОЖЕМ ВРЕМЕТО ДА ВЪРНЕМ – стихотворения на Росица Копукова
СЕКРЕТНО ЛЮБОВНО
На улицата твоята кола
дошла е мило да ми се представи,
а влюбената глупава глава
се крие по дворове сред дъбрави.
Да гледа изневярата дали
от някъде предателски не дебне,
простено за тийнейджъра, нали?
Над 50 остава да прогледне.
Дали от много време нелюбов,
към младостта те времето завръща?
Притихва в храстите неказан зов
и с някоя къпина се прегръща.
Но особняците обичам аз,
където думите се губят в пътя,
а пътят те повежда все към нас
и често километрите навърта.
Все пак ти знаеш за кога да спреш,
отхвърлил грешки, спомени и болка,
защото несломимият копнеж
/не мога да отмеря даже колко/
заспива там, пред моята врата,
ала все още не прекрачва прага.
Я очисти край тебе пошлостта,
защото тя съвсем не ти приляга!
При мен се идва само със любов.
Останалото трябва да е празник.
Така живях под Божи благослов
и няма да се променя до заник!
ЗАДМИНАВАНЕ
Да задминеш много върхове
със перо вълнуващо и смело,
само най-безкрайното небе
ще възвеличава твойто чело.
Слънце ще те грее, а мъгла
ще се мъчи да не те провиждат,
не чакай от човеци светлина,
Бог над теб, под него ти завиждат.
Отмине век и време се смени,
над върховете името ти свети,
ще те признаят, но сега бъди
знаме на добрите ни поети.
НЕ МОЖЕМ
Не можем времето да върнем
и неговите кривини,
дори назад да се обърнем –
стоят и грешки, и вини.
Амбициозните обаче
света придвижват по-напред,
останалите също крачат
в световния съдбовен ред,
но нямат тази воля силна
да градят или рушат,
животът ни е миг и мине,
но като цяло той е път.
И е добре да му оставим
хуманни хубави следи,
защото и децата после
нечестното ще ги боли!
23 март 2026 г., София
Росица Копукова
