НЕИЗВЕСТНО – стихотворение на Илияна Кръстева

Разбирам, че човек може да има всичко, като няма нищо.

Михай Еминеску

Чернее плаж от вулканична пепел. Навътре в тялото на острова
е хлътнал залив, като скоба пред сложно изречение, започващо с
изчезващия хоризонт. Мъгляви облаци от пара висят над океана,
опасват хълмовете. В грапавите сипеи наежените кактуси цъфтят.

Разпадна ли се – се събирам. Когато нямам – имам. Когато имам –
нямам. Обратен е наклонът на земния ми път, осеян с виражи. Но
аксиомите не се доказват. Единственото неизвестно е как времето,
от измерение, превърнало се е в достъп до ограничената реалност.

Неизвестното е онова, което чака да бъде разпознато. Като сърцето
на Тейде с изстиналата лава или мъглата над Анага. Вървиш, накъде
не виждаш, но продължаваш! Когато кръвта на дракона опиташ или
помъчиш ли се да преминеш през Лос Гигантос, загадката отпада.

Гръм тресна. Смири ми се душата. Преля се самотата ми в дърветата
по булеварда, в расото тъмнозелено на Атлантика, в скалите приличащи
на обелиски, в трасиращите флагчета, развени над главите на гмуркачите
и скочи неизвестно как в кошницата на рибарката от бронзовата статуя.

Отдалечавам се, щом приближа се. Намирам се, когато се изгубя. Смехът
не смесвам със сълзите. Зад всичките мъгливи утрини в Пуерто де ла Крус
се крие неизвестното, което ме зове нанякъде. И стъпките ми не личат и
ничии не мога да открия. Последната съм, от себе си успяла да се скрие.

Илияна Кръстева