НЕОБЯТ – поезия на Детелина Стефанова
НЕОБЯТ
Оттук до края на земята
е кратък поглед разгадан,
а пътят ми, дори в нивята,
към теб единствено вървян!
Във дъхавата нежност тучна
допряла морски брегове…
Пътувам аз, за да науча,
че ти си пристан и небе.
Небе, погалило зефира,
разляло пъстрата дъга,
Вечерницата – светла диря,
оставила за миг в нощта.
Оттук до края на земята
аз зная пътя си познат –
пътува ми към теб душата,
към тебе – моят необят!
(стихотворението е публикувано в стихосбирката “Магьосница”)
ТИ СИ
Гласът ти се слива с шума на прибоя,
вятъра носи дъха на море…
Жадувам да чуя, че още съм твоя,
че вечно ще бъда земя и небе.
Галиш лицето ми с топла усмивка,
душата надежда плете,
сърцето държиш ми и съм щастливка-
перличка малка, сред бурно море…
Мечтите ми лазят по твоите устни,
а моите мисли обръщаш във плам…
Уютно е с теб, не ще те напусна,
за мене си пристан, дълго мечтан!
(стихотворението е част от стихосбирката “Съвършенство в… несъвършенството”)
СВЕТЛИНА
Връвчицата
да дръпне
и ще лумне!
Красиво,
ярко Зарево!
На пръсти
и почти безшумно
пристига
Лунно колело.
И грейва!
Ходи
в път небесен,
целува цялата Земя!
Сърцето пее
нежна песен,
в каква
прегръдка е света!
А после
ненадейно секва!
Изгряват
хиляди звезди…
Душите ни
така олекват
едва ли
някой кротко спи!
И някак
всичко
е смълчано…
Тъй тихо
броди през света
светлинно чудо,
най- желано-
кълбо от
лунна Светлина!
(стихотворението е част от стихосбирката “Толкова Единствена”)
Детелина Стефанова
Подбор: Людмила Данова
