НИЩО – сатирична миниатюра на Христо Ангелов
В бюрото по труда влезе млад елегантен мъж.
– Какво желаете, господине? – вежливо попита служителката.
– Нещо като за мене! – усмихнат, шеговито й отвърна той.
– Сега ще намеря нещо като за Вас. Ето тука: строителна фирма търси арматуристи и кофражисти!
– О, не е за мене тази работа..
– Друга фирма търси дърводелци и заварчици.
– Не съм бил заварчик..
– А! Ето тука търсят електротехници.
– О! Аз досега само един бушон съм завил.
– А, ето, ето! Една болница има свободни места за доктори – невролог и ортопед.
– Не мога! Не съм бил доктор.
– Извинете ме, господине! Но какво можете?
– Нищо!
– Как нищо?! Какъв сте бил досега?
– Депутат!
– Ами… ами сега защо не сте депутат?
– Изгубихме изборите. Сега трябва да си намеря нещо, някоя службица…
– Разбирам Ви, господине, но засега не мога да Ви помогна. Минете след две-три седмици. Може да се окаже нещо като за Вас..
Той не усети леката ирония и успокои жената:
– Не се тревожете, госпожо! Аз имам приятел в Министерството! Ще му се обадя. Той все ще намери нещо за мен.
– О-о-о-о! В Министерството? Дано! Ама… ще можете ли да вършите работата там?
– Работата? Кой работи в Министерството? Само чистачките! Ще ми спускат нареждания от горе, аз ще ги спускам надолу! И толкоз! Да се навърта трудовия стаж! Се ла ви, както казват французите.
Служителката го погледна малко недоумяваща.
– Това е животът! – поясни й той, все така весел и усмихнат.
Жената кимна все така недоумяващо.
– Хайде, чао! – леко се поклони той и излезе.
– Довиждане се казва! – викна след него тя, но той не я чу.
Служителката остана на мястото си малко като замаяна, замислена… Въздъхна дълбоко, като че да свали от себе си някакъв товар и промълви тихо:
– Боже, пази България!
