НОЩ – импресии на Мирослава Дачева
НОЩ
Как тайнствено привлича те нощта!
С покой и звезден шепот те опива.
Прозрачносинята тъма
някаква магия скрива.
Звезден прах небето ръси
леко, тихичко нашепва
за туй, що Душата търси –
като фина струна в нея трепва.
Писъкът на сови те зове
по-омайно от песен на сирена.
И по-невинна от дете
в прегръдката ѝ падаш упоена.
Лунната пътека, на морето чедо,
отразила космическите редове,
те приканва да пристъпиш смело
в неговите тайни светове.
СОВАТА
Като черна сянка
в тъмната нощ,
крилата бавно размахва
и показва своята тайнствена мощ.
С успокояващи форми,
преливащи в тъмнина
и движения плавни
безшумно отлита в нощта.
В тъмнина далечна
потапя се пак
и загадъчност вечна
надвисва тук пак.
Тази птица омайна
отлита с цялата мощ
и отнася своята тайна
в непрогледната нощ.
МАГИЯТА НА НОЩТА
Стаята се осветява от приглушената светлина на нощната лампа, а пълната луна спуска сребърни лъчи… Покой… Тишина…
Звучи нежната и успокояваща прелюдия Фа минор, която отнася мислите и тревогите далеч и те потапя в нежна люлка от спокойствие и хармония.
Щурците ѝ пригласят… Котката, сгушена до мен мърка. А гълъбът е на рамото ми и нежно ме докосва с човчица, дарявайки ми ласкавата си птича целувка… О, идилия, извън пределите на този свят…
Нощ. Тишина.
Лекият шепот на вятъра
и блясъкът на далечна звезда.
Полетът на сова
на лунна светлина.
Магнетичната песен на нощта.
Мирослава Дачева
