В тези четири стихотворения Стоян Михайлов разгръща два различни, но дълбоко свързани свята. От едната страна е приказното – самодиви, билки, Еньовден, древни вярвания и магии, които носят светлина, лек и закрила. От другата – суровата реалност на войната, нощите на страх и копнеж, гласът на фронтовака, който търси любовта като последна опора. Михайлов умее да преминава от мит към болка, от легенда към човешка изповед, без да губи своята лирична мекота. В тези стихове магичното и земното се срещат – и точно в тази среща поетът намира истината за човешкия дух.
НОЩ – стихотворения на Стоян Михайлов
ПРИЗНАНИЕ
Когато съм изпаднал в лошо време,
когато сам на себе си съм крив –
ела и тихо приседни до мене
да те погледам с порива щастлив!
Ще дойде знам нечаканото време
/в природата неписан е закон / –
В незнаен час потайник ще ме вземе –
по вятъра ще чуваш моят стон.
НОЩ
Из воплите на един фронтовак…
Къде си в тази
звездна нощ,
не зная –
говори ли ти нещо моят глас?
Дали запази
късче плам
за края,
или в забрава стене луда страст?
Аз сбирам
с пълни шепи
небесата
и ти плета безмерна красота…
Дано
остана жив
/по чудесата/ –
с надеждата да ти я донеса!
Луната, вече сънна
се упъти,
по Млечния си път за сладък сън!
Целувам те – броя
хиляда пъти!
Дано ме утрото зарадва с мирен звън!
СРЕД БИЛКИТЕ НА ЕНЬО
посвещавам на братовчед си Енчо Енев
В годината един е този ден,
когато Слънцето е горе спряло…
На Еньо с името е отреден,
към зимата запътен с наметало.
…………………………………………….
В росата чиста нагази тогаз,
когато още самодиви пеят…
Душата ти се къпе във екстаз,
а билките – от красота немеят!
Тук еньовче си откъсни с крилца,
там сбирай маточина лековита!
Във китките ти, с тупкащи сърца
магията отдавнашна е скрита…
Чуй мащерка лилава как зове –
белее се равнецът отдалече…
Спокойно чакай зимни мразове,
че с Божата закрила си облечен!
Тогаз венец от билки премини –
за здраве тъй поверието казва…
На щедрост ще се радваш всички дни –
Орис ник от злини ще те предпазва!
Край лумнал огън вечерта мини –
прескачай го, напук на злите сили…
Икона с кантариона пак обвий –
духовна сила, в пътя ни крепила!
………………………………………………..
Не, няма край на билките денят –
пленен от лятното слънцестоене!
Езическа игра на този свят,
от старото дошла летоброене!
САМОДИВИ
/сонет /
Очарователни, красиви, нежни,
от древността ни приказно познати.
С природната си двойственост безбрежна
любимки са опасни, зли, хвъркати!
Чуй – Димна, Ангелина, Гермеруда,
със имена как в музика преливат!
Но яхнали коне, с камшик в полуда,
те жертвите без жал си с лък убиват!
И тема са фолклорна за поети:
новородени кърмят от кошути –
посестрими са над хайдушки рани…
Овчари мамят с бързи пируети –
с разплетени коси и в бяг събути
изхвръкват, от полибник* ран подбрани!
*Полибник – тих предутринен ветрец – бел. авт.
Стоян Михайлов
