НОВИТЕ ПЪТЕКИ В БРОЙ 3-2025 – редакционна статия

В настоящия, трети онлайн брой за 2025 година, списанието разчупи собствения си стереотип, разкъса рамката, в която бе създадено и в която уютно съществуваше повече от шест години, за да започне свое собствено, бурно себеосъществяване – все по-неподвластно на идеите и първоначалните маркери на създателите си.

Неговата биография винаги се е пишела от авторите, които споделят своите творби, своите преводи и коментари за книги, картини, изложби, от гост редакторите, които чрез своите предложения за нови автори, развития, концепции – обогатяват тематиката и философско-естетичния ракурс на изданието. В този брой повече от сто творци поставиха своя ярък, неповторим, индивидуален щрих върху картината, която представяме пред читателите.

*

През изминалото лято отбелязахме три знакови годишнини – 175 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, 120 години от рождението на единствения наш сънародник, носител на Нобелова награда – роденият в Русе Елиас Канети. И 130 години от жестоката смърт на Стефан Стамболов – познат преди всичко като държавник и революционер, но също като журналист и поет. Тези годишнини бяха широко отразени в списанието, защото всеки от споменатите е личност, оставила ярък отпечатък в историята и литературата – повод за гордост и размисъл.

През горещите летни месеци отбелязахме и други годишнини, свързани с творческия и житейски път на други знакови личности от нашата и от световната литература и изкуство. Ще намерите техни творби и наши коментари за следата, която са оставили.

*

Без съмнение, заслужава да обърнем вниманието на читателя към преводачите, които разшириха и обогатиха в най-голяма степен списанието.

Сред тях изпъква името на гост редактора Огнян Стамболиев – както като гост редактор, така и като автор, преводач и естет, който умее да избира и да насочва читателя към всички изкуства, включително музикалните и сценичните, които дълго оставаха встрани от нашето внимание.

Тук ще обърнем внимание към новите за списанието чуждестранни автори, път към които ни даде чрез своите преводи (Ана Бландиана, Антонен Арто, Виктор Сегален, Емил Мишел Чоран, Лучиан Блага, Николае Дабижа и др.), както и към преводачите, които въведе като автори и които, от своя страна ни показаха път към още автори и техни непревеждани до момента произведения. Ще посоча приноса на Дора Янева-Медникарова („Естонски поети на ХХ век“), Кристин Димитрова („Филип Ларкин – странно явление в английската поезия“), Свежа Дачева, Мира Душкова и Северина Филипова („Четирима шведски поети“).

*

Видима е следата в списанието на Людмила Данова като гост редактор и като автор. Тя ни запознава с дебютиращи и с утвърдени творци, всеки от които дава своя оригинален глас в българската литература.

Изключително интересни бяха онези от тях, които ни припомниха многозвучието на българския език в неговото неподправено, народностно звучене.

Защото диалектът е част от езика, негово богатство и може да бъде извор на вдъхновение, но и път към изучаване и разбиране на духа и бита в миналото. Тук ще спомена най-възрастния дебютант, според книгата на Гинес – 98-годишния Кръстьо Рибаров (към днешен ден 103-годишен), както и неговата дъщеря и съавтор Тона Борисова, тук е мястото и на народната певица Николина Стоянова, която издава първата си поетична книжка с авторски песни на над 70-годишна възраст, но не на последно място трябва да кажем няколко думи и за Роси Жекова – автор на дебютната повест „Хранениче“.

Людмила Данова насочи вниманието ни и към младата Дарина Дикова, която няма да нарека „поетеса“, въпреки дебюта й в поезията със стихосбирката „Възкресение на доброто“, защото е и изявен музикант с разностранен талант и квалификация като инструменталист, певица и композитор.

Интерес предизвикаха и автори като Венци Любомиров, Детелина Стефанова, Христина Гложенска – също представени чрез рецензии на техни новоиздадени книги и подбор на творби от Людмила Данова.

*

Зорница Харизанова продължава да ни държи осведомени за интересни събития, организирани от Българския хайку съюз – в този брой с две пространни публикации във връзка със знаковата изложба „Киго – знаци от природата“, която бе представена в градската галерия на Стара Загора и бе част от поредните Дни на японската култура в България.

Много бяха и авторите, които сами намериха път към „Картини с думи и багри“, както и онези, които представихме чрез анонси на галерии, с които работим, или които избрахме сами.

Тук ще спомена имената на новите за нашата аудитория художници Мая Мечева и Елиза Ковачева-Цокова. Интерес представлява изложбата 3х35 на Първолета Маджарова, както и коментарите на Огнян Стамболиев за художниците Иван Иванов-Йоаний и Николай Караджов. Насочихме вниманието на любителите на живописта и към летните изложби на Явора Петрова, Христо Кърджилов, Мойсе Буланча, Бойко Митков и др.

Красотата на тяхното изкуство е вълнуваща, замисляща, тя ни кара да излезем отвъд линията на ежедневието, да поглед света с нов поглед, да вникнем отвъд очевидното и да търсим в многообразието на форми и цветове нови усещания, покой, бунт или разбиране.

*

А какво да кажем за литературата?! Много са и нашите редовни сътрудници /няма да изброявам имената им, защото списъкът е дълъг/ – онези творци, произведенията на които са в основата на разнообразието на всеки брой!

Благодарим на всички, че стават част от този развиващ се във времето и пространствата проект!

Няма врати, през които да влезете; няма прозорци към света или към дълбините на душевността, през които да погледнете… защото няма стени, няма сграда, ограда – не, това са свободните пространства на думите и багрите, в които всичко е условно.

Все още – знаците на нашите рубрики са тук – като ориентир, останал върху стара пътека; все още те туптят – като маяци, към които да погледнете, когато се колебаете и не знаете накъде и как да продължите.

Ако видите тези маяци – те са за вас – заповядайте!

Тук всичко може да се направи! Тук всички са добре дошли.

Коя от вашите творби ще стане част от списанието? Онази, която вибрира в съзвучие с неговата неуловима същност, смисъл и основание за съществуване. Онази, която се вплита в парадигмата на нашата естетика, философия и разбиране за живота в най-широкия смисъл на понятието. Онази, която въплъщава и защитава тенденциите за развитие на обществото и изкуството, които считаме полезни и нужни.

д-р Габриела Цанева, главен редактор и издател