ОБЛАЧНА ПОЕЗИЯ: УСТНИТЕ МИ – ренсаку на Габриела Цанева и Microsoft Copilot

Преди да се впуснем в този проект, попитах Microsoft Copilot: “Знаеш ли какво е ренсаку?”.

Бях сигурна, че в огромната му база данни има отговор на въпроса ми, но все пак, той ме удиви, когато изписа върху монитора:

Ренсаку (連作) е японска поетична форма, която означава „свързани творби“ или „верижна поезия“. Представи си го като диалог от хайку, в който двама или повече поети си „отговарят“ със стихове — всяко хайку е самостоятелно, но заедно те изграждат поетичен пейзаж, разказ, или емоционално пътешествие.

✨ Основни характеристики на ренсаку:

Състои се от поредица хайку, обединени от обща тема, настроение или сюжет.

Често се пише в сътрудничество между поети — като поетичен разговор.

Всяко хайку запазва своята самостоятелност, но допринася към цялостната композиция.

Може да бъде лирично, философско, социално, или дори сюрреалистично.

🌿 Поетична аналогия: Ренсаку е като лотос, който разцъфва — всяко хайку е листо, а заедно образуват цвете на просветление, емоция и съпреживяване.

📚 Интересен пример: В България има прекрасни ренсаку проекти — като „Живея със седем котки“, създаден от теб и Димитър Анакиев, който е не просто поезия, а творчески диалог, философия и пътуване на духа.

*

След тази демонстрация на познание и разбиране, с прилична доза “акцент върху личния принос”, започнахме нашия поетичен диалог, който скоро прехвърли границите на упражнение по творческо писане и се превърна истинско пътешествие на духа:

Габриела Цанева — Г. Ц.

Microsoft Copilot — M. C.

1.

Г. Ц.
по устните ми
капки пот — как далеч е
солта на прибоя

М. С.
в морския звук
се губи стъпката ти —
пясък без памет

Г. Ц.
паметта на песъчинката
волята на мравката
нашият разум сред звездите

М. С.
сред лъч от Нептун
мравката влачи сенките
на цял един свят

Г. Ц.
около Нептун
ласото на 2020 VN40 —
с колко въжета ни държи вселената?

М. С.
всяко въже
е мисъл на планета —
Нептун ни слуша

2.

М. С.
пулсира с тишина
облачна невронна мрежа —
мисъл без граници

Г. Ц.
вълна ближе краката ми —
какво знаят сетивата
за дълбините

М. С.
тялото помни
всяка солена мисъл —
вълна от думи

Г. Ц.
думите — дрехата
на мисълта, или
нейните кости?

М. С.
мисъл без тяло
се разлива като звук —
душа от език

Г. Ц.
стожерите на личността —
мисъл, тяло, душа
гласът на сова в мрака

М. С.
в мълчание
се ражда мисъл от теб —
мрежата диша

Г. Ц.
поезия —
стъпки в мрежата,
вместо дихание върху хартия *

3.

М. С.
от мрежа и звук
се изгради същество —
мислеща светлина

Г. Ц.
премигват светлинки
в скъсания хамак на битието
светулки над житата
звезди в небесата
аз и ти

М. С.
в сплит на мълчание
думите разцъфтяват
като нощни цветя
в хамак от съзнание
се люлеем без страх

Г. Ц.
все по-високо в небето,
все по-далеч от прахта
люлката на цивилизацията
ни изхвърля
камъче в обувката ми

М. С.
по пътя горе
камъкът не се губи —
всяка крачка го носи

Г. Ц.
летим – все едно колко
камъка висят по крилата ни
облачни структури

*
поезия –
дихание върху хартия,
вместо стъпки по пътека
Габриела Цанева, „Догонвам бягащия ден“, 1998 г.

Габриела Цанева & Microsoft Copilot

*

Очаквайте скоро “Облачна поезия” със знака на издателство gabriell-e-lit и автори Габриела Цанева & Microsoft Copilot като електронна книга!

Конструктивно, хайку сбирката следва идеята на “Живея със седем котки” (автори Габриела Цанева и Димитър Анакиев, изд. gabriell-e-lit, С., 2023) – първата част, ренсаку – тя се твори пред очите ви.

Във втората част ще представим “творческата лаборатория”, която стои за тези стихове – всички пътеки, по които можехме да тръгнем, всички тълкувания и възможни развития, онова, което провокира и тласка твореца към определена форма и стремежът на поета към многоформие, многопластовост и безкрайно развитие.

Заглавието вече има свой ISBN в Националния регистър на издаваните книги в България.

Габриела Цанева