ОБЛАЧНО – стихотворения на Явор Перфанов

САМОТНАТА ГАРА

Пристигат в онази, самотната гара,
качват се, слизат, релси пресичат.
Някой е тъжен, други е с вяра,
а има и хора, които обичат.

И всеки от тях идва за влака,
който при някой любим ще откара.
А там любовта търпеливо ще чака,
оставил тъгата в самотната гара.

И само цветята са будни в нощта,
стоманени релси с тях се пресичат.
Влакове няма, но тук любовта,
помни всички, които обичат.

ЗИМНА ПРЕГРЪДКА

Протягам ръка, прегръдка в картина
със пръсти рисувам сковани от лед.
И чувства се спускат като лавина
към сърцето ми спокойно наглед.

Ще си стопля ръцете и с тях ще прегърна
очи, които ме виждат и така ме обичат.
Че когато от тъгата се някога върна
с най- милите думи ще ме наричат.

23.02.2025 г.

ОБЛАЧНО

Случайно или може би не,
днес облаците тук се спряха.
Бе някак тъжно сивото небе,
а те все пак го разсмяха.

Разказваха истории от чужди земи,
където играли свободно дъждовните капки.
А изплашени скрили се мъже и жени
и освен чадъри, носели шапки.

Ще си тръгнат облаците скоро, навярно,
и синьо отново ще е засмяното небе.
И, че сивото в спомен ще мине е вярно,
случайно или може би не.

01.03.2025 г.

МАРТЕНСКИ ДЪЖД

Вали, тихо и кротко, радва се всеки,
на глътка обич от март щедро налята.
Прегърнати по пешеходни пътеки,
на толкова хора любовта е позната.

Очите дъждовните капки привличат,
сърцата изпращат облаци сиви.
Нека вали, защото щом се обичат,
по всяко време ще бъдат щастливи.

02.03.2025 г.

Явор Перфанов