“НАШЕНСКИ ЗЕВЗЕЦИ” НА 5 ГОДИНИ – въведение на Тоня Борисова
Приятели – мои, на Сълзица, почитатели на Кръстьо Рибаров и на Книгите!
Преди пет години излезе от печат сборникът с хумористични разкази “Нашенски зевзеци”.
Книгата е необичайна – тя е общо дело на семейното ни творческо трио – баща ми Кръстьо Рибаров – автор-разказвач, Тоня Борисова – писател и редактор, Сълзица Борисова – художник на корицата.
Забележителен факт е, че за пръв път в българската литература – дядо, дъщеря и внучка заедно пишат и издават книга! При това – по сведение на ГИНЕС от 2021 г., Кръстьо Рибаров е най-възрастният дебютант в световната литература, издал първата си книга на 98 години!
Сега достолепният ми татко, с достойнство, в добро здраве и с жива, свежа памет, кара своята 102-ра година! А второто издание на “Нашенски зевзеци” вече е на привършване!
*
Препоръчвам горещо тази книга! Разказаните в нея случки и събития са видени, почувствани и пречупени през призмата на благороден, оптимистичен и всеопрощаващ смях. Като съавтор и редактор, аз се опитах да ги предам максимално точно и вярно с живия и ярък, колоритен и образен език на баща ми.
Съпреживях ги със сърцето и записах със светлината на душата си, за да не чезне паметта за Корените и силата на съзидателния Български Дух!
*
В „Нашенски зевзеци” възкръсват, пазени от баща ми с много обич, спомени за отминало време, за един отишъл си вече – чист, емоционално пъстър, мъдър и нравствено извисен патриархален свят, в който са вбити корените на Българщината.
Докосването до неговата вселена обогатява и дава възможност да надникнем в себе си, да чуем гласовете на предците в душите си; да се опознаем и усетим горди Българи. А прекрасната корица, нарисувана от дъщеря ми – художничката Сълзица Борисова, ярко доказва дълбоката свързаност на внуците с Родовите Корени, верността и почитта им към Родовото предание, традициите и онаследените нравствени, и морални добродетели на Българина!
При представянето на книгата през 2021 г. в Казанлък, по време на Чудомировите дни, литературната критичка Яница Станчева определи Кръстьо Рибаров като – “новият Чудомир”!
Приятели, отбелязвам тази годишнина, за да направя дълбок поклон пред талантите на дядо Кръстьо и неговата внучка Сълзица! И двамата влюбени в българските традиции, фолклор и обичаи; ценители и пазители на Българщината, творци с принос в българската култура!
*
След “Нашенски зевзеци”, Сълзица оформи кориците на трите тома от трилогията на Кръстьо Рибаров – “Спомени за един изгубен свят”.



За нея беше чест да твори заедно с мен и обичния си дядо, подготви разкошни цветни илюстрации за третото издание на “Зевзеците” и неотпечатаните ми нови книги.
Уви, книгите ще излязат, но тя няма да ги вземе в ръце, няма – усмихната и любезна, да ги препоръчва на читатели по време на панаири на книгата… Няма да води под ръка достолепния си дядо, при организираните от нея представяния на книгите му в Ямбол и Стралджа, Бургас и Разград… Но всеки, който вземе в ръце тези, илюстрирани от Сълзица с много обич и проникновение книги, ще се докосне до душата на една голяма Българка с вдъхновяващ Български Дух!
Уж исках да ви усмихна, а май пак ви натъжих, Приятели! Но не, нека днес чуем думите на столетника Кръстьо Рибаров:
“Който се смее – дълго живее! Доказателството съм аз!”
Тоня Борисова
