ОЩЕ ДА НАЦИОНАЛНОТО ЕДИНЕНИЕ[1] – статия на Любомир Тончев

Националното единство е необходимо условие и ключов фактор за успешното и ефективно развитие на една страна. Това е изключително важно при демократично управление, тъй като, при демокрацията проблемите не са силово потискани, а трябва да бъдат разрешавани.

След Първата световна война българската нация винаги е била разединена. Главната причина за това са трите терористични диктатури в периода 1923 – 1989 г.

За съжаление, след 1989 г. националното разединение не намаля, дори нарасна, и до днес продължава да бъде дълбока рана, която разяжда снагата на народа. Както се изрази много точно акад. Георги Марков: „ние се намираме в състояние на студена гражданска война”.

От главната причина  следва, че необходими условия за Национално единение и за Национално помирение са следните:

1. Категорично осъждане на масовото насилие и терор и при трите терористични диктатури.
2. Морално осъждане не само на извършителите, но и на висшите държавници, отговорни за престъпленията. Няма власт без отговорност!
3. Формиране на дух на уважение към борците срещу всяка от трите терористични диктатури.

Като контрапозиция на трите терористични диктатури, като положителен пример, може да се даде периодът 1894 – 1912 г. Тогава, общо взето, има демокрация и същевременно, има Национално единство. Като резултат, е налице мощно икономическо развитие, демографски бум и ярко и плодотворно културно развитие. Чуждестранната преса пише за „българското чудо”. България се превръща в безспорен икономически лидер на Балканския полуостров!

Освен това, вместо да реабилитираме и издигаме на пиедестал терористични диктатори, длъжни сме да почитаме и честваме големите демократични държавници като Никола Мушанов, Александър Малинов, Петко Каравелов, Захари Стоянов, Янко Сакъзов и големите борци-демократи: Кръстю Пастухов, Атанас Москов, Г.М. Димитров, Никола Петков и много други. Имено на тях трябва да се издигат паметници!

Особено актуална тема, свързана с проблемите за  разединението и Национално единение  е темата за спорните паметници. Необходимо е да се намерят такива принципи и такова решение, при които да е налице следният баланс: да не са накърнени демократичните и хуманистични ценности, но и да не се увеличава разединението, а да се върви към  Национално помирение. Водещи трябва да са следните принципи:

1. Недопустимо е да се разрушават каквито и да е паметници. Те са произведения на изкуството. Унищожаването на произведения на изкуството от държавата е тоталитарен акт! При това, паметниците са жалони на историческата памет. Освен това, в българското законодателство липсва каквато и да е възможност за унищожаването на паметник. Следователно, такова действие би било незаконно.
2. Ако един паметник е свързан с режим на насилие, с антидемократични послания и идеи, допустимо е, след обществена дискусия, той да бъде преместен, например, в музей или в алея на тоталитарното изкуство. Не по-малко добър вариант е следният: без преместване, на паметника да бъде поставен надпис само с факти, например, с фактите за извършените престъпления по това време.
3. Много ключов момент е следният: за да има единен стандарт, винаги или почти винаги, трябва да има симетрични действия. Само така ще се избегне увеличаването на националното разединение и ще се върви към Национално помирение!

Крайно необходимо е да се работи системно и упорито за Национално единение. Първо, трябва да се казва цялата истина за престъпленията и при трите терористични диктатури (в т.ч. и при полуфашистката диктатура 1934-1944 г., особено след 1941 г.). Важно е да се отбележи, че у нас за 66 години (1923-1989 г.) има само 3 години демокрация: правителството на Никола Мушанов: 1931-1934г.   Освен това, много важно е да се осъществяват инициативи за Национално единение и за Национално помирение. Ключово необходими условия за тях са: да не отблъскват част от народа и същевременно да обединяват колкото се може повече хора. Изключително важно е, също така, да има единно отношение, без двоен стандарт, и към трите терористични диктатури.

Една важна инициатива за Национално единение и за Национално помирение  е следната:  да се определи ден, на който да се чества антифашистката съпротива и също така, ден, на който да се чества горянската съпротива (в съответствие с принципа на симетричност).  Смятам, че 9-и септември е неподходяща дата, за честване на антифашистката съпротива, защото разединява нацията. Подходяща дата, свързана с антифашистката съпротива, която има потенциал за Единение на народа, е 7-и август.

Всъщност, на 7-и август, 1944 г. е проведено общо заседание на двете антифашистки опозиции: Отечественият фронт и дясната опозиция. Приета е с консенсус декларация за демократизация и насоки за външната политика и за бъдещето на България. Срещата и декларацията са по инициатива на социалдемократите, най-вече на Атанас Москов и Кръстю Пастухов. Автор на проектодекларацията е Атанас Москов.

Декларацията се състои от следните принципи:

Да се измени коренно външната политика на България.

Да се преустанови положението на война с Англия и САЩ.

Да се поддържат добри отношения със Съветския Съюз.

Да се оттеглят войските ни от земите, за които България никога не е претендирала и да се влезе във връзка с авторитетни представители на съседите ни за установяване на траен мир на Балканите.

Да се установи строго спазване на Конституцията и на демократичните права и свободи на гражданите, гарантирани от нея.

За осъществяване на тая политика да се образува народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на българския народ.

Присъстващи на това общо заседание са: от дясната опозиция: Никола Мушанов, Димитър Гичев, Константин Муравиев, Вергил Димов и проф. Петко Стайнов, който сътрудничи активно и с Отечествения фронт; от левите земеделци (БЗНС”Пладне”): Никола Петков; от „Звено”: Кимон Георгиев; от комунистите: д-р Иван Пашов, д-р Минчо Нейчев; от социалдемократите: Кръстю Пастухов и Атанас Москов, и като домакин – социалдемократът д-р Тодор Михайлов. Всички присъстващи подписват декларацията. Отсъстват: Атанас Буров и д-р Александър Гиргинов. Те я подписват по-късно. Тази декларация е изпратена до правителството и до Регентския съвет и е публикувана в пресата.

Декларацията от 7-и август, 1944 г. е важен жалон в развитието на България в тази епоха – тя е предвестник на близкия край на полуфашистката диктатура и тръгването на страната по нов път! Тя става основа за програмата на правителството на Константин Муравиев от 2-и септември, 1944 г. Освен това, декларацията е приета с консенсус от всички представители на двете антифашистки опозиции и това е в духа на Единението.

Затова 7-и август е много подходяща дата за честване на антифашистката съпротива.

Безспорно, еднакво важно е да се определи ден, на който да се чества и горянската съпротива. Смятам, че най-подходящата дата е 2-и май. Най-голямото сражение на най-голямата горянска чета е продължило две денонощия – на   1-и и 2-и май, 1951 г.  През тези дни, в Сливенския Балкан, четата на Георги Стоянов (Търпана), която тогава наброява 106 души, е обкръжена от 6000 души милиция и армия. Въпреки че е ранен, командирът успява да изведе четата извън обкръжението и така, по-голямата част от горяните са спасени.

Призовавам всички, които милеят за Националното единение и Националното помирение  в България, да подкрепят тази инициатива![2]

Използвана литература:

1. Москов, Атанас.  Спомени, Възходи и падини, Т2, София, 1998 г., Фондация „Янко Сакъзов”
2. Цанев, Стефан.  Български хроники, Т4, София, 2008 г., Книгоиздателска къща „Труд”, Пловдив, 2008 г., Издателска къща „Жанет 45”

Любомир Тончев

[1] В бр. 0/2018 г. на сп. „Картини с думи и багри“ е публ. статия на Любомир Тончев със заглавие „За националното единство, националното разединение и националното помирение“, която също третира темата за нац. единение – бел. ред.

[2] Темата е отворена за дискусии. – бел. ред.