ОТ БЕЗКРАЯ – поезия на Лили Трендова

СПОМЕН

На снимката – декори и статисти.
Без шепота на вятъра и говора на птиците.
И без шума от срутена скала.
Без ритъма сподавен на сърцето
и радостното трепване на устните.
Без мимолетен допир.
Без неизречени въпроси
и без мига с внезапния простор в очите ти.
Несигурност – като пред първи полет.
И броеница стихове.

В ГРАДИНАТА С ЛИМОНИТЕ

В градината с лимоните, където
калинки луди кръгове чертаят
и дюлите миришат въпросително,
и наровете се разпукват неочаквано,

в градината с лимоните, където
загубват своя смисъл думите
и само любовта те милва в скута си,
посоката е всъщност разминаване.

Като прегръдка трудно.

ОТ БЕЗКРАЯ

-Искаш ли да направя вятър?
Едва докосна ръката ми.
Вишните отразяваха залеза.
Късах живи, узрели рубини.

-Искаш ли да направя вятър?
Въпросът опари душата ми.
В тишината чух вятъра.
Идваше от Безкрая.

Милваше нас, после вишната.
И замираше на ръката ти.

НОЩ

Китара, планина и езеро.
Мелодии и рими.
Да бъда струна
между пръстите ти
възможно ли е?
Или тревичка под китарата?
Или сълза, в очите ти, които
да видя в мрака не успях?

СИРТАКИ

Ще танцувам сиртаки,
както танцуват мъжете.
Невидима
край ливадата,
която косиш.
Ще потръпват в такт
билките и цветята.
Ще ухае на пот,
сено и роса.
Лъчите на слънцето
ще отскачат от тялото ти –
снопове сияйна трева.
Косата ще съска
с неочаквана нежност.
Тревата ще ляга
под ръцете ти
сякаш сама.

Нека говори
мълчанието.
Думите скриват
очевидното.
Танцувам сиртаки
невидима
край ливадата,
която косиш.

КРАЙЕЗЕРНА ТИШИНА

Лъчисти отблясъци
като влюбени пръсти
гальовно се плъзгат
по тихото езеро.
Цветя се полюшват
във вятърен ритъм.
Шишарки отронва
от клоните бора
и птица изписва
високо в небето
на мои въпроси
неказани отговора.

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Вдишва есен гората
и издишва ята.
Листата, отронени
от смълчаните клони,
са птици, които се връщат.

Лили Трендова