ОТ СЛЪНЦЕ И ВОДА – статия на Димитър Анакиев

Тази година българското хайку отбелязва две важни годишнини: 50 години писане на хайку и 25 години от основаването на Българския хайку клуб, което не само отбелязва началото на организирания хайку живот в България, но и поставя българското хайку на световната карта. По повод отбелязването на двойната юбилейна година, освен различни съпътстващи събития, каквито не липсват в България, бяха издадени и няколко книги.

Първата сред книгите беше антология на българското хайку, издадена в САЩ на английски език, в която 70 автори бяха представени с по едно хайку (Димитър Анакиев, „Човек, антология на българското хайку“, Red Moon Press, VA, 2023). Ето какво, между другото, написах в предговора на тази книга:

„Всяко изкуство и литература служат за изразяване на идеи, включително хайку литературата. Когато избирах стихотворения, основната ми задача беше да разгледам тези идеи и да ги подбера въз основа на тяхната оригиналност и емоционална дълбочина. Постоянно имах предвид двата критерия, вече определени от Башо: „поетична правдивост“ и „допълнително значение“ (метафора). Когато определях формата на хайку, се придържах към основния стандарт за културен обмен, предписан от Международния PEN: „всички форми са универсални, всички култури са равни“.

Което означава, че считах хайку за форма от 5-7-5 срички със задължително спазване на институцията на „поетическата свобода“, която позволява на всеки автор да адаптира формата към своите изразни нужди. Ясно е, че японските културни стереотипи, като сенрю, киго или шасей, не могат да бъдат определящи при разглеждането на българското хайку, особено след като тези стереотипи не са част от определението за хайку в Япония, а повече или по-малко представляват естетически тенденции, характерни за различни културни политики (например сенрю изобщо не съществува в ерата Башо, киго е маргинална техника и дори самият термин хайку произхожда много векове по-късно).

Тази колекция от български хайку ясно подчертава трите най-типични характеристики на българските автори, а именно анимизъм, митология и традиционализъм, и веднага след това въображение и живописност на изразяването. Българската култура е, точно както японската, „култура на сърцето“. В този смисъл българското хайку се различава от това, което обикновено смятаме за „западно хайку“, т.е. хайку, което е продукт на рационална култура.

*

На следващата година в издателство gabriell-e-lit на български език е публикувана разширена антология със същото заглавие, редактирана съвместно от Димитър Анакиев и Габриела Цанева (електронно и печатно издание – “Човек. Антология на българското хайку”).

В тази антология има над 200 автори, всеки от които е представен с 5 хайку, заедно със сродни форми (хайбун и ренсаку) и селекция от детски хайку.

Работейки върху много по-голяма извадка установихме, че определени жанрове са ясно очертани в българското хайку.

Кои са жанровете на българското хайку? Тук изброявам само онези 5 жанра, които са доказани от авторски книги, а 6-ти без книга по неразбираеми причини.

1-ви жанр АВТОРСКО ХАЙКУ, това е жанр, в който правилата за писане се определят от самия автор.

2-ри жанр НАРОДНО ХАЙКУ (НАРОДНО ХАЙКУ), един от най-популярните, традиционно и фолклорно ориентиран.

3-ти жанр БУРЖОАЗНО ХАЙКУ, също много популярен, се характеризира с неисторичност и рационален израз, много близък до това, което считаме за „западно хайку“.

4-ти жанр ПОЛИТИЧЕСКО ХАЙКУ (с под жанрове АНТИВОЕННО ХАЙКУ, ТРУДОВО ХАЙКУ и ПАТРИОТИЧНО ХАЙКУ).

5-ти жанр ЖЕНСКО ХАЙКУ („женски почерк“).

6. жанр ДЕТСКО и СТУДЕНТСКО ХАЙКУ.

Всички жанрове могат да се появят в две основни форми: класическа (а ла Кьоши) и съвременна (гендай).

*

Уместно е също така да се разглежда „сенрю“ като един от жанровете в хайку, както е практиката в Япония. Въпросът обаче е дали на Запад трябва да използваме термина „сенрю“, който Западът не разбира, или просто трябва да казваме „сатирично хайку“.

От философска гледна точка „сенрю“ е хайку, в което доминира диалектическото мислене, за разлика от преобладаването на метафизичното мислене в онези хайку, чийто основен аспект е природата. Тези две философски перспективи обаче могат да се проникват взаимно и само авторът може да реши какъв вид поезия пише и как тя трябва да се разглежда и нарича. Външните параметри за решаване на този въпрос извън авторството са несигурни.

За съжаление, думата „сенрю“ често се използва на Запад като средство за естетическа цензура.

*

Накрая бих искал специално да насоча вниманието ви към третата книга, която издадохме в България по случай гореспо-менатия юбилей.

Тази книга е „Български хайку речник“ – тоест „Българско сайджики“, базирано на „ключови думи“.

Тази книга е значима, защото е първото национално „сайджики“ в историята на хайку на Запад.

Но преди да опиша накратко тази книга, нека ви напомня за основните техники на писане на хайку.

Хайку има три основни техники за писане:

1. Форма

2. Прекъсване на повествованието (перипетия)

3. Символични думи

Формата е основната, най-разпространената и най-добре разбираема техника на хайку на Запад, поради своята универсалност.

Прекъсването на повествованието също е широко разпространена техника на хайку, макар и не винаги разбирана (често е по-скоро резултат от маниеризъм, отколкото функционално).

Използването на символични думи е най-трудната и най-високопоставена техника, която Западът все още не е възприел, защото не е част от западната традиция. Опитите за пренаписване на японското „киго“ имат ограничения на Запад, просто защото „киго“ е японски културен стереотип, който не съществува на Запад.

В този момент трябва да се зададе един въпрос. Ако си представим за момент, че не сме хайку поети, а, да речем, пианисти, и че свирим на пиано, без да използваме една от ключовите техники, какво ще бъде нивото на нашата художествена интерпретация в сравнение с пианист, който използва всички техники? Със сигурност по-ниско.

Искам да кажа, че западните хайку поети трябва да включат използването на символични думи в поетичната си практика (а това означава метафори, защото символите са метафори), ако искат западното хайку да достигне дълбочината и класата на японското хайку.

В противен случай западното хайку е обречено на праволинейно и рационално изразяване, като основна характеристика на своята култура. Фокусът върху символите децентрира разбирането на хайку от съзнанието към емоциите.

Ето как хайку ни се разкрива като пълнокръвна поезия, а не като „поезия, която не е поезия“, както хайку е било описано от апологетите на Ню Ейдж.

*

Започнах да изучавам „ключови думи“ (символи, културни стереотипи) – концепция, изобретена от Баня Нацуши – след учредителното събрание на Световната хайку асоциация (СХА) в Толмин през 2000 г.

Идеята за българския хайку речник ми хрумна, след като видях речника „50 ключови думи на племето Кума“, съставен от Хошинага Фумио в Кумамото през 2007 г.

Първата ми идея беше, че и българският хайку речник трябав да съдържа 50 ключови думи, взети от хайку на български поети. Но се спрях на 64 ключови думи в първото издание, а за второто издание планирам речник със 100 ключови думи.

Ето общ преглед на първите 70 ключови думи – тук се съдържат както големи теми (кидай), които могат да бъдат разделени на по-малки теми, така и малки теми (които в класическото „сайджики“ биха съответствали на термина „киго“). „Кидай“ и „киго“ в класическото японско сайджики се отнасят до „тема“ и „предмет“ или „предмет“.

Българският хайку речник в първото си издание съдържа 250 хайку от 115 автори като илюстрация на темата/темите.

Ето няколко бележки за първия западен хайку речник:

– Хайку речникът не е академично, а поетично произведение, израз на майсторска хайку практика.

– Хайку речникът задължително изразява мирогледа на своя автор.

– Въпреки че хайку речникът представлява субективен поглед, той не е нещо произволно; той се основава на културни документи, написани на хайку.

– Ако един хайку речник иска да представи своята култура, той трябва да произлиза от „великата душа на народа“, което означава от поетичните сърца (не концепция, а автентичен поетичен документ).

– Основата на всеки хайку речник е поетичната практика на неговия автор.

– Коя от седемте думи на хайку е ключова? Коя дума е темата? Това са чувствителни въпроси дори за опитни поети.

– Ключовите думи в хайку обикновено са съществителни, но могат да бъдат и прилагателни и глаголи.

– Хайку, избрано за хайку речника, трябва да притежава високи поетични качества.

– Ключовите думи могат да бъдат и „киго“, ако са основният обект на хайку израза.

Хайку речникът е постоянна „работа в процес на разработка“. Той обаче е необходима кулминация на всяка структура на хайку литературата, нейният покрив и вид поглед върху определена култура чрез хайку.

*

Можем да представим структурата на хайку литературата по следния начин:

А. Основна схема

1. национален речник

2. национална антология

3. местни и тематични антологии

4. авторски книги

5. периодично издание

6. конкурси

7. публикации в интернет

Б. Допълнителна схема

8. публични поетични четения

9. архив

10. организация

*

Основната идея на настоящата антология беше да се събере на едно място определена селекция от хайку от различни национални литератури, за да може да се види актуалното състояние на хайку литературата в света и мястото на българското хайку в нея.

По време на работата тази концепция се разпространи, така че няма да се изненадам, ако някой види някакъв учебник в тази антология. Моето намерение със сигурност беше да посоча възможностите за развитие на хайку като космополитна литература. Това развитие не може да подмине местните специфики.

Дължа голямо „благодаря“ на всички редактори, които сътрудничиха по проекта „От слънце и вода“.

Заглавието взехме от мотото на хералдическия герб на Българския хайку клуб, който беше създаден чрез визуализиране на думата „поет“, написана с български руни.

с. Грознатовци, планина Въртоп, 14.12.2025 г.

Димитър Анакиев