ОТВЪД БОЛКАТА И КРАСОТАТА – поезия от Тодор Билчев

ОТВЪД БОЛКАТА И КРАСОТАТА

Какво би трябвало да съществува
отвъд болката и красотата?
Не се продава то, не се купува.
Заплаща се на любовта с цената.

И казва се любов, ала Онази,
която чак във Вечността е жива.
И там обича те, и там те пази.
Тя никога оттук не си отива.

ГЪЛЪБЪТ НА ЛЮБОВТА

Ти като всякоя друга не си.
И никоя на теб не прилича.
Очите ти греят като звезди.
А душата ти бисери кичат.

Бродиш в сърцето ми с бели нозе.
С черни къдрици ума ми плетеш.
Кървава роза в зелено поле.
Гълъб, разперил криле за летеж!…

ПРЕДЗЕМЕТРЪСНО

Земята е кратер със огнена лава,
в сърцето, която гневно се стича.
Като любовта, не убива тогава,
когато само и ти я обичаш.

А кървава роза в градинка цъфтяща,
израсла сред бурени, любовта е.
И тя, като лавата смъртно горяща,
убива и този, що я желае…

ПАНТЕРА ПРЕД СКОК

И да се вслушаш във гласа на жена –
простреляна, цяла в сълзи, кошута.
Да си кажеш наистина, че това
ти променя на живота маршрута.

И да се сурнеш по него направо.
Гласът на жена е с много октави.
За всичко е нужно рамо кораво.
Душа, дето няма да те забрави…

За мене туй беше ти и оставаш –
видение сънно в реален живот.
Въздишка неонна, що не забравяш.
Пантера пред скок, позабавила ход.

ЗОВ ЗА ЛЮБОВ

Очите ти кога видях,
аз влюбих се и замечтах.
Но със душата си до тях
да стигна никак не можах.

Защо така ти тез очи
за светлината ги закри?
Ела и само с мен бъди!
Да станем Вечност – аз…и ти!

Тодор Билчев