Афоризмите на Мая Цекова винаги идват като малки искри – кратки, точни, безпощадни, но и светли. Тя умее да прави нещо, което е истинска рядкост: да каже много с малко думи, да загатне още повече, да остави читателя да довърши мисълта сам. В днешната публикация представяме нови кратки мисли, с които тя отново доказва, че е автор, който владее изкуството на кратката форма с прецизност, острота и изненадваща нежност. Нейните мисли са едновременно огледало и предупреждение, усмивка и рана, светлина и сянка. С няколко думи тя успява да изгради цяла картина – за човешките слабости, за свободата, за любовта, за властта, за страха, за истината. Това са афоризми, които спират в съзнанието, оставят следа и продължават да работят вътре в читателя. Мая Цекова умее да превръща ежедневното в прозрение, а прозрението – в литература.

ПАДАНЕТО Е ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ – афоризми на Мая Цекова

Само глупостта е на постоянен абонамент.

Започнеш ли да се спъваш в мислите си, бързо губиш смисъла.

Любовта не пита колко време имаш – тя ти взема всичко и го нарича миг.

Свободата не умира шумно, тя заспива, когато й говорят тихо.

По нов път се тръгва, когато си разчистил собствените си боклуци.

На върха вятърничавите не се задържат – вятърът не търпи конкуренция.

Усмивката не решава проблема, но прави сенките по-поносими.

Умът не е украса, ако беше – човечеството щеше да го носи само по празниците.

Обещанията са безплатни, но разочарованието е скъпо.

Ако все на другите осветяваш пътя, един ден и твоят фар ще светне.

Ревнивецът не пази човека, пази собствените си страхове.

Злобата е единствената отрова, която човек пие с наслада – друг да пострада.

Аладин запали лампата на желанията, но мераците бяха толкова големи, че тя угасна.

Наричат те “НИЩО”, защото “НЕЩО” ги плаши – то изисква сравнение.

Истинският афоризъм не те кара да се усмихваш, а да замълчиш за миг.

Не се страхувам, че истината ще ме нарани. Страхувам се да не я предам.

Превърнахме мечтите си в продукти, а себе си- в таргет група.

Една революция започва в главата и удобно приключва там.

Когато копираш чужд ум, получаваш собствено празно пространство.

Лансираш протежето си – после се чудиш, защо идеите вървят надолу.

Светът кове зъби за устата, която ще го погълне.

Решиха, че се продавам, но цената на думите им беше нищожна.

Той ми каза, че е мутра – аз му показах, че съм човек.

Не всичко, което ухае е чисто.

Искаше място във властта, но си остана само в поза.

Не режи клона, на който седиш, падането е лична отговорност.

Мая Цекова