ПАТИЛАТА НА ЕДИН НЕПОПРАВИМ РЕПУБЛИКАНЕЦ МАСОН – лирико-прозаични импресии на Любчо Иванов

ВЪВЕДЕНИЕ

Няма наивни неща, написани от живота.
Само опитът ни да преиначим нещо от написаното от него
при преписването му може да бъде наивен,
дори глупав.
Но най-глупавото ще бъде, ако почнем да твърдим,
че сме се смели от щастие, когато сме плакали от мъка.
Та ако в разказите, стиховете и песните ни,
тъжните сълзи са повече от радостните,
това означава,
че животът си е просто такъв – повече тъжен
отколкото радостен.
Това обаче няма нищо общо с оптимизма,
който ни съпровожда по земния ни път.
Той е непоправимо състояние на духа ни,
въпреки всичко.
Нашият красив житейски сън,
от който може да ни разбуди
само смъртта

ПЛАДНЕ

Нивата, на която дядо ми довери
юларчето на двете биволици,
за да я изорем,
я няма.
Няма ги и биволиците –
едната нашата, а другите на съседите,
взета назаем.
Няма го и дядо,
дарил ме с най-голямото селско доверие –
да водя напред животинките с тежкия плуг,
в права като по конец бразда,
докато той го държеше здраво
в напуканите длани на жилестите си ръце.
Като на подплашен заек ми трепкаше сърцето при всяко изригване
на дивия му балканджийски нрав:
– Хей, момче, не се огъвай, върви направо!
Дочаках на тръне пладне,
за да се свлека с разтреперени крака
под дивачката круша, щръкнала на синора,
и дядо да заизважда бавно и тържествено
от шарената торба всичко,
което баба ни беше завила с любов –
сланинката, сиренцето, главата лук, шарената сол
и най-сладкия хляб на света!
А после от стомната с дъх на препечена от огън глина
запомних завинаги онези живителни глътки вода,
кратки и пестеливи,
за да има до вечерта.

ЕПИЛОГ

Чудна работа е животът,
при това твърде любопитна.
Забелязал съм, че всяка разумна мечта е осъществима,
ако много силно си я пожелал.
Ако много искаш нещо, ще го имаш,
ще се докоснеш до него
и то ще стане част от теб и твоята съдба.
Рано или късно мечтите се сбъдват.
Трябва само да не забравяш какво си поискал от съдбата си
и да вървиш към него напред в живота бавно и упорито.
И ще се срещнете – ти и мечтата ти.
Бързаш ли обаче,
има много голяма опасност в един момент да се окаже,
че си се отдалечил твърде много
от мястото и часа на срещата си с нея.
И тя да не се състои никога.
Та навярно затова и до днес древността ни съветва:
„Бързай бавно!“

Любчо Иванов